Литекс, Мони Славчев и душите на наемниците


00496006

Краят на футболния шампионат 2013-2014. Литекс губи злощастно от „Левски“. След мача Мони Славчев, мокър до кости, не бърза да се прибере в съблекалнята, а обикаля секторите на стадиона и бурно аплодира феновете. Въпреки загубата феновете отвръщат с уважение. Мони е софиянец, но сърцето му е оранжево. Мони е от Литекс, не е наемник.

Краят на мача от предварителния кръг на Лига Европа с Диошгьор. След слабо представяне Литекс закономерно губи. Състава е бъкан от чужденци. След края на срещата футболистите бързат да се приберат в съблекалнята. На никой не му и хрумва да поздрави феновете, ей така за извинение. Души на наемници!

Вчера Литекс загуби от ЦСКА. Апропо, помните ли последната победа над червените. Тя бе на 2.03.2013-та година на „Българска армия“? Постигна я млад състав, в който играха само двама чужденци (доколкото пусналият корени в Ловеч Йеленкович и порасналият тук Ваюши са чужденци) и шест футболисти от собствената школа. Помните ли последната  победа над „Лудогорец“ от миналата есен? В състава на Литекс играят само двама чужденци и шест футболисти от школата. Помните ли последната победа над Левски от април тази година? Литекс играе с трима чужденци и шест юноши.

Случайно или не, но Литекс направи нещо невероятно за съвременните футболни стандарти в България – заигра с футболисти собствено производство. Веднага се заговори за модела „Литекс“, специалистите го даваха за пример, а „грандовете“ завиждаха. Младите момчета играеха със сърце и преданост, защото защитаваха цветовете на родния клуб. Играеха атрактивно и очароваха зрителите. Да, успехите поизбледняха, но съм сигурен, че просто беше нужно време.

Моделът работеше и обещаваше много, но изведнъж клубната политика се обърна на 180°. Съставът се препълни от чужденци, а юношите седнаха на резервната скамейка. Няма да коментирам качеството на чужденците. Досегашните резултати показват, че с нищо не превъзхождат местните момчета. Времето ще покаже дали имат класа. Само, че какво точно гоним с тези наемници? Участието ни в лига Европа приключва тази седмица, освен ако не стане някакво чудо в Унгария. С оглед на слабата конкуренция в родния шампионат може би ще намерим отново място в квотите за евротурните. Ама за какво, за да изиграем 3-4 мача като тази година и да отпаднем безславно още в разгара на лятото? Убеден съм, че място в лига Европа ще постигнем и само с български момчета. Та за какво точно са ни тези чужденци, които освен,  че спират развитието на нашите момчета, получават незаслужено високи заплати?

Както казва моят приятел Павлин Иванов аз съм само един шибан фен. От моите три или пет лева не зависи нито издръжката, нито политиката, нито бъдещето на този клуб. Като шибан фен, обаче, съм в правото си да не харесвам. И без друго сме толкова малко на стадиона, че моето отсъствие  там няма да се усети.

Миналата седмица мислех да напиша традиционната статия преди началото на шампионата. Канех се да споделя, че този път не чувствам ентусиазъм и не тая надежди. Сега, като че ли, изпитвам безразличие. Мисля, че ще остана за дълго далеч от стадиона, поне докато българите и юношите в титулярния състав станат повече от чужденците. Апропо, мачът с ЦСКА дори не го гледах по-телевизията. После разбрах, че съм постъпил правилно.

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Литекс. Запазване в отметки на връзката.