Момче с два грама лекомислие в джоба


images

Днес  едно момче си гръгна. Заради два грама лекомислие. Тръгна си само, въпреки че в лекомислието бе с приятели. Цялото лекомислие се оказа в неговия джоб.

Всеки има право на грешки и право на прошка. Най-вече всеки има право на справедливост, ама еднаква. Защото едни бъркат лекомислието, други го раздават, но то задължително се оказва в джоба на най-беззащитният. Е, точно тогава  идват и тези, които контролират лекомислието. Само за да констатират, че то се намира в един единствен джоб.

Грешките имат цена и тя се заплаща. Най-високата цена по правило остава за момчето с малшанса да носи лекомислието в джоба. Приятелите и онези, които го бъркат и доставят остават под чадъра. Все ще се намери някой, който да заличи имената им от списъка на лекомислените. Те ще останат, а момъка с ничия гръб ще трябва да си тръгне. Нали някой трябва да плати цената за лекомислието.

Днес  си мислех, че сме се квалифицирали до съвършенство в умението да мачкаме правдата, да кичим едни с етикети, а други да крием под чадъри. Не е ли порочно, най-беззащитният да плаща  цената на  споделеното лекомислие?  Да  изкупува вината и на другите. Да изгори като дребен бушон, ей така за обществено успокоение и малко ПиАр? За кефа и спокойствието на приятелчетата, които ще продължават да бъркат лекомислието и да го разпространяват сред други наивници, готови да бъдат на светло и с доза лекомислие в джоба. Докато приятелчета се снишават  под  дебелата сянка на чадърите.

Е, добре, момчето си тръгна с два грама лекомислие в джоба. Дали ще бъдат спокойни душите ни, докато онези, които склоняват към лекомислие са все още тук сред нас и все така недосегаеми?

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.