С този кмет и администрация Ловеч ще остане на демографското дъно!


 

Lovech 3

През миналата седмица господин Минчо Казанджиев публикува пространен отговор на мое отворено писмо за демографската катастрофа в Ловеч. Длъжен съм да изразя своята благодарност за отделеното внимание, време и премерения тон. Някои фундаментални различия в отношението и разбирането на проблема  ме  възпират да изразя задоволство от отговора на кмета. Нямаше  да пиша нова статия, ако не бяха  редица неточности, внушения и манипулации. Не мисля, че трябва да продължаваме епистоларната размяна на мнение през медиите. Затова в собствения блог, който винаги е изразявал личната ми позиция по наболели проблеми, ще поднеса конкретни цитати, факти и обяснения,  които считам, че изопачават  или премълчават  истината. Няма да скрия, че пространният отговор оставя неприятното усещане за прехвърляне на вината и оправдаване на административната индеферентност към проблема. Да, вината не е и не може да бъде само на Минчо Казанджиев. Но да прехвърляме вината изцяло на онези “ случайни хора – бивши портиери, санитари и други подобни „професионалисти”, довели „срива в общинската икономика“, която пък е „основната причина за демографската криза“ е доста пресилено. Трудно ми е да проумея какви“ човешки увлечения“  на тези  „професионалисти“ трябва да добавим за да узнаем  в пълна сила тяхното зловеща влияние върху демографската катастрофа в Ловеч. Няма да обсъждам и тезата за недостатъчната готовност на тези мениджъри „да поемат управлението в сложната обстановка, да удържат пазарните позиции и да съхранят производството“. Считам за проява на надменност и лошо обществено поведение всяка подобна квалификация, най-малкото защото аз не си позволявам да давам оценки за подготвеността на кметската администрация за справяне с редица социално-исономическа проблеми, макар аз и гражданите да имаме значителни основания за това. Струва ми се грозно проблемът да бъде прехвърлям към качествата на назначените, защото само през последната година има достатъчно примери за странни кадрови подаръци за хора от близкия до настоящия кмет приятелско-политически кръг. Господин Казанджиев заявява, че се въздържа от по-детайлна дискусия, защото не иска „проблемът да се превръща в „предизборна дъвка“. Опитът, обаче, да обясни демографски несгоди от 2013-2014 година със събития отпреди две десетилетия си е чиста проба неумело претопляне на една отдавна вмирисана политическа манджа.

Няма съмнение, че основната причина за демографското излиняване на Ловеч и общината е липсата на работа. Само тук имаме единомислие с господин кмета. Защото опитът да разделим управленците на лоши, които са набъркали миризливата каша  и добри, които в момента я сърбат е недостойна за интелекта на господин Казанджиев манипулация. Нямам намерение да оправдавам никого, който е виновен за икономическото унищожаване на Ловешка община. Виновните трябва да бъдат посочени с пръст. Затова се учудвам, че сред посочените с пръст не са тези, извършили общинската приватизация, която се побира между мекото определение за „неуспешна“ и  аргументираната теза за „бандитска“. Например  един работещ хлебозавод беше съсипан в полза на частен интерес, който на всичко отгоре  получава административни отличия от настоящата управа. Престъпно бе съсипването на фирма „Ноя“ и източването на „Ловеч-автотранспорт“. Естествено в тези фирми хора останаха без работа, но унищожаването на фирмите не се побира в онзи удобен времеви отрязък, по чиято „повърхност се плъзга“ мисълта на кмета.

Лошите са съсипали „Балкан“, млекозавода, „Мелта“, „Нора“. Убеден съм, че лошият мениджмънт има значителна роля за тяхното западане, но в този списък с обвиняеми ми липсва фирма „Елтос“, в която днес работят близо три пъти по-малко хора, отколкото през тъмните времена от началото на 90-те. Разбирам господин Казанджиев – трудно е сред обвинените да постави личните приятели и политическите другари от управленския екип на фирмата. Всички знаем, от кое политическо котило са се пръкнали, хората, които фалираха „Велур“.  Безспорно броят на животните е намалял драстично, но е твърде интересно защо процесът продължава и през мандати на Казанджиев, въпреки че от 2007 година земеделците имат достъп до субсидиите по програмите на ЕС. Сигурно защото икономическите процеси, подобна на „демографски процеси са инертни и промените настъпват за поколения“. Инертните процеси са обидно  алиби за безпомощността на една администрация, работила почти три мандата.

Очаквах обяснения за това какво е направила и прави днешната администрация за разрешаване на демографския упадък, а получих дълги разкази за лошотията на „санитарите“, „портиерите“ и прочие некомпетентни хора, съсипали стопанския просперитет на Ловешко. Сякаш оттогава не са минали почти двадесет години с компетентното водачество на  кметове от партията на презрелия социализъм. Две десетилетия са почти четвърт човешки живот и предостатъчно време за да бъдат направени смислени стъпки за възстановяване на разсипията от гореспоменатите некадърници. Само, че през тези мандати инвестиционния климат в ловешко бе най-силно компроментиран. Кметът забравя как неговия предшесвеник, също другар от кариерата, отблъсна една от най-големите инвестиции в региона – тази на  „Американ стандарт“. Инвеститор, който дари разцвета на град Севлиево. До днес се говори как американските намерения са били прогонени от алчнното искане за мазни лични преференции. Естествено от тези, които дават съгласие! Няма смисъл кметът да се пъчи с „Била“, „Пикадили“, „Пени“, „Лидл“.  Те стъпиха навсякъде и са тук не заради него, а въпреки отвратителната инвестиционна среда. Защото години наред Ловеч беше символ на мутри, икономически монопол и пълна зависимост от няколко сиви бизнесмени. Техният рахатлък бе пълен през всички мандати на господин Казанджиев. Нещо повече, те и до днес остават сред близките партньори на кмета, за което свидетелства настоящата коалиционна култура и конфигурация.

Работата значи много за младите хора и тяхното оставане в Ловеч. Но тя не е е всичко. Днес поредното младо момиче, моя колежка, напусна Ловеч. Тя имаше сигурна работа, но въздухът в Ловеч очевидно не и достига. Тъжно е да прочета, че в своята човеколюбива дейност кметът осигурил „300 работни места по социални проекти и още толкова по програми за временна заетост“. Възможно най-ниско платените позиции. Както и работните места в мебелната индустрия и шивашката промишленост, за които местната администрация е съдействала. Вярата, че с подобни ниско платени и безперспективни професии ще привлечем млади хора е някъде между демагогия и утопия. Не си струва да коментирам какво решение на демографския проблем е изграждането на пречиствателна станция, депо за твърди битови отпадъци и опцията за строителство на язовир „Черни Осъм“ с неговите „хиляди работни места в процеса на изграждане“. Един временен кмет може да предлага временни работни места, но младите хора искат сигурност и бъдеще, а не работа за няколко години.

Съжалявам, че влязох в популисткия тон на кмета, но в писмото сътворено от мозъчния му тръст изобилстват внушения и манипулации, които не бива да останат без реакция. Написах моето писмо с надеждата то да бъде катализатор на някакви общи действия и усилия за „пътната карта“,  по която ще се движим за да овладеем демографската катастрофа. Получих оправдания, политиканство и безсрамната убеденост, че настоящата управа не носи никаква вина за демографските несполуки, а тяхното развихряне през трите управленски мандата е чиста случайност и следствие от инерцията на злосторствата от началото на 90-те години. Моето писмо завършва с готовност да работим заедно.  За съжаление протегнатата ми ръка остана във въздуха. Очаквах готовност, а получих назидание, че „държавата трябва да намери комплексно решение на проблема“. Честно казано не разбирам защо трябва да бездействаме, докато държавата изработи съответните демографски стратегии. Явно собственият капацитет не достига за да намерим каквото и да е смислено начало за разплитане на кълбото от демографски проблеми. Осъзнавам, че мислим различно. Вече нямам съмнения, че с този кмет и администрация няма да се оттласнем от демографското дъно. Ловеч се нуждае от промяна, от управленци и административни служители, които имат знания, хъс и сърце за да се захванат с проблемите без да се оправдават с миналото и да хленчат за държавно рамо.

Лошото е, че до промяната има цяла година, в която ще загубим още хиляда души и стотици млади умове!

 

 

 

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.