Последно сбогом с моя духовен ментор!


свещ2

Вчера си отиде един  от хората, които правят смислен  живота. Не беше гений,  откривател, велик лидер или хайлаф. Не беше ВИП, а обикновен човек. Като всички нас. Роднина, с когото живота  ме събра през петте години на моето следване. В началото бях негов квартирант, но близостта остана и след като заживях на общежитие.Макар да бе спартанец, с подредено до минута ежедневие винаги оставяше по някой час, който да споделим в житейски, философски или човешки разговори. Странен характер, но винаги бодър дух и заразяващ хумор. Живееше с нестихваща самоирония, без която сигурно не би могъл да превъзмогне тежките изпитания, с които съдбата бе препълнила дългия му живот. Роден като син на богата земеделска фамилия в село Асеновци и обещаващ младеж до великата деветосептемврийска промяна. После „народен враг“ от „кулашко котило“, обвиняем по скалъпен процес за държавна измяна и концлагерист преди да е завършил университета. Години в Белене без съд и присъда,“ възпитателен“  тормоз и нестихваща идеологическа обработка. След лагера съсипващ страх, безработни дни,  студени и безсънни нощи по водни кули и търговски халети. Пъргавият ум съчинява фалшива биография и почти заличава миналото. Така прави не лоша кариера и „гради социализма“ на важни професионални позиция. Живее в постоянен страх да не бъдат разпознат „народния враг“ и отново да тръгне надолу към дъното на социалистическия ад.  Животът ме събра с него в края на професионалната му кариера и малко преди политическите промени от 1989-та година. Едва тогава започна да разказва за младостта, терора, Държавна сигурност,  лагера, насилието, предателствата, мерзостта  и “ченгесарския социализъм“  (термин измислен от него). Тогава разбрах и конспиративния начин, по който живееше – в единение и недоверие към хората. Намерих оправдание  за  нервния му нрав и честите ругатни по адрес на комунистите, Съветския съюз, Сталин.

Беше повече от интелигентен. С часове ме разсмиваше със забавни истории и вицове за социалистическия псевдоелит. Далеч по-важни бяха уроците по човешки ценности, морал, достойнство и вярност. Стана мой духовен ментор и възпитател на светогледа, който ще нося за цял живот. Научи ме да разпознавам лъжата от истината, да се боря за позициите си, да следвам сърцето вместо човешките изкушения, да не разменям справедливостта за удобства и облаги. Никой не се ражда бунтар. Аз не правя изключение.  Научих се на бунт заради времето и думите на чичо Стефан!

Комунизмът бе съсипал половината му живот, най-хубавата половина. Въпреки това никога не ми каза „мрази“. Напътстваше ме да обичам свободата, истината, честността, доблестта, почтеността, интелигентния, работливия. Когато ми казваше какво да следвам всъщност отричаше „гадостта и гадовете“.

Загубата на свидни хора винаги разтърсва. Чичо Стефан не беше чак толкова близък роднина.  Той беше брат на моята баба. Истинската близост бе духовна. Част от този дух ще бъде винаги в мислите и светогледа ми. Всеки бунт ще бъде и заради бай Стефан и всички, които вълчото време и ниските страсти не са успели да смачкат. Днес съм сигурен, че хората като него бяха оцелели само за да пренесат през времето чистотата на една друга България. За да можем ние в името на паметта им да пренесем към  наследниците от утрешна България. Това ще бъде техният реванш над  зверското време на уродливия социализъм. Моралът на смазаните хора ще може да надживее палачите си.

Чичо Стефан не беше богат човек. Той живееше скромно и разумно. Когато хора като него си отидат оставят дирята на житейския смисъл. Живетът не е да трупаш, а да раздаваш. Смисълът не е в богата покъщнина, а в богатата душевност. Радостта не идва с голямата банкова  сметка, а от голямото сърце. Животът си е струвал, дори ако след смъртта не остави богато наследство, стига да има кой да следва примера, да носи духа и да отстоява  принципите на един достойно преминал път.

Благодаря за всичко, чичо Стефане!  Вярвам, че ще ме  напътстваш отгоре!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.