Ужасът ни припомня колко бързо забравяме трагедиите


Image_4147940_126

Кратко помним българите, прекалено кратко. През 2001-ва 7 деца загинаха нелепо в блъсканицата пред дискотека „Индиго“.  Обществото беше в шок, но после бързо и трайно забрави. Останаха почернените родители. Вече бяхме изтрили спомените за 14 войничета, които изгоряха на околовръстното шосе шест години по-рано. През 2004-та 12 български деца се удавиха в река Лим. Отново шок, национален траур от куртоазия и бързо заличени спомени. Но незазадравяващи рани в сърцата на майките.  През 2008 година 8 души изгоряха във влака София – Кардам. Медийна шумотевица, престорено загрижени институции и кратка памет. През 2013-та двама миньори издъхнаха  затрупани в рудник „Ораново“.  Година по-рано потоп отне живота на 11 души в село Бисер.  Пак се отчетохме с ден траур, размяна на обвинения между институциите и неизпълнени обещания да преразгледаме готовността си за природни бедствия. Снощи пореден порой отне живота на 13 български граждани, 11 от които във варненския квартал „Аспарухово“. Днес  чета, че ще правим траур и познати нападки  между институции. Сякаш не са минали две години, всичко е като в кошмара от Бисер.

Зщо изброявам всички тези случаи? Защото в България отдавна няма памет и държава. Отговорна за живота на хората и способна да ги предпази от волностите на природата. Родните управляващи имат очи на задниците, толкова загрубели, че можеш да стъпиш върху тях. Само разпаднала се държавност може да допуска нелепата смърт на десетки хора и после да установява, че някой общински, държавен или контролен орган не си е свършил работата. Грижата за хората е превенция, комплекс от предварителни дейности, чиято задача е да предвиди всички възможни рискове и да стори нужното за минимизиране на последствията. Отговорната държава не допуска подмяна на правилата, които могат да отключат трагедии. Загрижената местна власт не подминава нехайно дребни нарушения, които водят след себе си големи поражения.

Най-лошото е, че имаме прекалено къса памет. Бързо забравяме ужаса от трагедиите и обещанията на управляващите, не изискваме мерките, които утре ще спасят живота ни. Медиите ни засипват със шокиращи факти и снимки, заливат ни с изобилие от коментари и анализи за причините довели до поредната трагедия. После бързо изместват своя фокус от ужаса на невинните жертви  към отвратителни, безотговорни и нагли политически клоуни. Защото докато медиите ни занимават с лайната разменяни между Пеевски и Василев, с интелектуалните полюции на Местан или дебилното сквернословие на Станишев, с  оралния бабаитлък на Борисов, с параноичните лъжи на Бареков и Сидеров някой не се върши работата. Работа, от която зависи сигурността и живота на хиляди българи.

Още другата седмица ще забравим за Аспарухово, както за Бисер, Лим или „Индиго“ .  Ще потънем в мръсното ежедневие, ожълтено от размяната на интелектуалните и морални екскременти  от  жалки държавници. До следващата трагедия. Страхувам се, че ще ни връхлети толкова скоро , колкото бързо забравим поуките от поредното жертвопреношение на безотговорната държава. Дано да греша и Бог да ни пази!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.