Толкова е лесно да измамиш училището


l_20090414221808

Гледах интересен  материал на БТВ озаглавен „(Пре)пиши“. Видеоразследване за усилията да се спре опорочаването на зрелостните изпитите, чрез различни методи на преписване и подсказване. Проблемът е изключително сериозен и труден за решаване. Видя се в края на миналия месец, когато избухна скандал  с наглата  продажба на отговори за матурата по английски език. Всяка година се хвърлят големи ресурси (финансови и човешки) за да бъде гарантирано честно провеждане на зрелостните изпити. Въпреки това организацията изглежда уязвима на много места. Внасят се готови материали, диктуват се отговори, ползват се домашни суфльори и модерни комуникационни устройства, продават се отговори. Виновни ли са, обаче, децата? Всяка осъществена от тях измама е възможна заради благосклонността или сътрудничеството на възрастни. Загрижени родители, изплашени или просто арабии учители, , недобросъвестни квестори, алчни чиновници измислят най-разнообразни хитрости за да снабдят зрелостници с отговори. Така не просто участват в опорочаването на матурите, но и възпитават изкривен морал и невярна представа как се постигат успехите в живота. Защото, каквото и да си говорим, матурите са първи сериозен връх за всеки подрастващ и широко отворена врата към различните пътища в живота.

Всъщност грозните измами, които се разиграват по време на зрелостните изпити са като връх на айсберг, видим за обществото, но прикриващ трупаните с години навици. Меракът на ученика да преписва и лъже  не е черта единствено на днешното подрастващо поколение. В моите ученически години също имаше  деца  изкушени от лесните постижения. Но в никакъв случай не беше правило или нормална практика. За двадесет учителски години видях как преписвачеството от плаха и относително рядка проява се превърна в истинска епидемия. Днес децата, дори и най-добрите, приемат подсказването и преписването за нормални прийоми Когато преди три години завърши предходният ми клас ми разкриха една превъзходна система за подсказване на тестови отговори със система от пръстови комбинации. Днес все по-често  дискретно направените пищови  се  заместват от наглото използване на цели учебници. Съвременният ученик не пише отговорите по крака, пръсти или чин, защото може да намери всичко необходимо чрез телефона и мобилен достъп до интернет.

Понякога  споделям с колеги, че най-неприятните часове са тези, в които правя контролни. Преди десет години в подобни часове си почивах. Сега трябва да бъда концентриран на 110%, очите ми отворени на четири, а вниманието ми едновременно във всички възможни краища на класната стая. Всяко едно секундно обръщане е последвано от вълна подсказани отговори, всеки миг невнимание от ударно преписване. Контролните работи се превръщат в изморителен и продължителен труд. За да бъде ограничено преписването трябва да бъдат съставени минимум четири варианта за всеки клас. Не мога да си позволя да използвам същите варианти в следващ клас, защото те вече са ги  получили преснимани с телефони. Преди седмица се убедих, че не мога да разчитам и на контролните от предходната година, защото някои грижливо ги пазят и подаряват (продават) на заинтересованите следовници. Съгласете се, че е много по-лесно да наизустиш петнадесет отговора, отколкото да научиш 70-80 страници текст от учебника.

В никакъв случай не съм от тези, които толерират преписването. Но физически е невъзмжно сам човек да се справи с 26-28 хлапета безсрамно убедени, че преписването не е нарушение, а оценката е единственото, което има смисъл в училище  ерго всички средства за нейното постигане са морални и допустими. Преди време колежка ми разказваше как щом учениците успеят  да излъжат учител с гордост го поставят в своята колекция от „вързани“ наивници. Каквото и да си говорим всеки може да бъде вързан. Ще хванеш един, двама, трима, но няма да спреш  всички, защото те са много повече отколкото съзнанието ти допуска.

Към момента войната между учители и преписвачи изглежда все по-трудна. Както се вижда учителят отново е сам, без надеждни съюзници, изоставен от родители, общество и държава. Родителите не приемат подобни прояви за укорителни, дори участват в измами. Държавата не намира за нужно да „инкриминира“ изпитните измами, като запише наказателни текстове в правилниците. Обществото реагира с безразличие, дори когато медии публично огласяват изпитни неродности. Така започваме да трупаме в основата на айсберга.. Още от малките класове децата се учат да мамят. С годините стават все по-убедени, че това е морално и допустимо, а уменията за преписване все по-калени. Само преди няколко седмици бях квестор на външното оценяване след седми клас. Похарчих доста енергия за да усмирявам дечицата в ентусиазма им да правят колективен изпит със споделени отговори. Личеше си, че имат значителен опит в подобни занимания. Е, голяма част от тези деца ще дойдат при нас, ще отидат в математическа гимназия. Вече научени да постигат удовлетворителни оценки с минимум усилия и максимална изобретателност.

Къде е решението? Честно казано не го виждам. Още дълго българското общество ще се лекува от моралния упадък. Образованието е отражение на обществото. Докато  в обществото „вървежни“ са тарикатите,  децата няма да имат потребност от истински знания и ще имитират тарикатлъка . Ние не санкционираме измамата в живота, как да я санкционираме в училище.

Растящите измами по време на матурите са върха на айсберга. Те са поредното доказателство, че образованието крещи за реформи. Ако разпознаваме проблема като сериозен можем още сега да направим две постижими неща – да запишем строгост към проявите на измама в училищните правилници  и да проявяваме повече и по-упорита нетърпимост към подобни прояви. Още от малките класове. Защото иначе винаги ще виждаме само върха на айсберга.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Толкова е лесно да измамиш училището

  1. tedche каза:

    Здравейте, хареса ми вашата публикация и я споделих във Фейсбук профила си със следния коментар: Винаги има решение. Учениците минават на матура онлайн. В компютърните кабинети. Използват се същите онези 8000 въпроса, само че за всяко дете те се дават в индивидуална комбинация. Същото е и с контролните – учителите на ниво училище създават банка с въпроси, а като дойде контролното от тях на случаен принцип се падат на всеки ученик различни. Така учителя само ще допълва базата с въпроси, а вероятността учениците да имат всички въпроси е минимална. Всичко обаче е въпрос на желание. И пари. Пари не за техниката(такава има пре достатъчно), а за създаването на основата за изпитване – информационната система, банката с въпроси. Непонятно за мен е защо се смята, че излиза по ефтино учителя сам да подготвя контролните, да измисля нови въпроси…(както правилно е посочил автора), вместо просто да си ги допълва. Всичко това е огромен труд, който неясно защо се схваща като нещо, което трябва да се случи без да се заплати…..при такива разбирания – не трябва да ни учудват и резултатите.

    Надявам се да имам малко повече време и да пусна и в моя блог коментар. Поздравления за работата ви.

  2. ivo rainov каза:

    Споделям вашето мнение. Дори си мисля, „е има един Център за контрол и оценка качеството на образованието (ЦКОКО), който трябва да се заеме с разработване на стандартни тестове. Непонятно е защо министерството гледа с пренебрежение на проблема.

Коментари са забранени.