Ловешкият съд кривораздава


imagesМой приятел ми казва, че българския съд е държава в държава. Съществува извън пространството и времето, ояден в своето самодоволство, самодостатъчен и самовлюбен. Затова българската правораздавателна система не желае да се реформира, независимо от системния европейски натиск и донкихотовските напъни на шепа политици. Масовият българин отдавна не вярва на съда. Знае, че съдът разпъва щедри чадъри над хора с финансово и политическо влияние, но е безпощаден към дребния човечец.

Това, което не всеки знае е, че в своята самовлюбеност и сакрална вяра в собствената непогрешимост съдът е почти насилник. Имам и история, която го доказва. Кратка, но поучителна.

Преди година моята съпруга откликна на анонса на ловешкия съд за набиране на съдебни заседатели. Истината е, че тези заседатели се събраха доста трудно, след като срокът за набиране на кандидати бе удължен с още един месец. Причините за рехавия интерес станаха ясни малко по-късно.

Първо се оказа, че всеки съдебен заседател, в това число и моята съпруга, трябва да излиза в неплатен отпуск за дните със заседания. А те заседанията я се състоят, я не. Дори да се състоят паричките, които съдът заплаща са толкова скромни, че въобще не могат да покрият финансовите щети от неплатения отпуск. Но най-шокиращо бе да разберем, че съдът, който обикновено е милостив към престъпниците, е безпощаден към своите заседатели. Някъде през октомври моята съпруга получи гневно писмо от съда, в което и се даваше седемдневен рок за да обясни защо не се е явила на заседание. Само, че за това заседание моят домашен съдебен заседател въобще не знаеше. Естествено написа го в съобщенията. И скоро получи заповед, с която и бе наложена парична глоба. Опита се да обясни по човешки и потърси среща със съдията по делото и председателя на съда. Поиска отговор , защо не е била уведомена писмено. За да научи, че практиката на ловешкия съд е да не си хаби времето с писма, а да уведомява по телефона. Моята съпруга поясни, че дори телефонно оповестяване не е имало и това може да се докаже. Но съдебните служители пуснаха заявлението покрай ушите си. Нали са държава в държавата, какво ги е грижа. Съдията и шефът на съда останаха достатъчно надменни за да не приемат обясненията. Съдът е безгрешен и не може да лъже. Щом секретарката е заявила, че се обадила нямаме никакво право да светотастваме и да не и вярваме. Още същият ден съпругата ми подаде заявление, че се отказва от изпълнението на задълженията на съдебен заседател. Естествено си плати гола от една петдесетачка. Халал да са на съда. Там парички се правят от всичко.

Та с правораздаване, в което мачкат заседателите и прижумяват към престъпниците няма да станем, нито правова, нито европейска държава. Ще си останем все тъй с манталитета на Ориента, затънали в корупция и оплетени в мрежите на съдебна система, алчна за пари. Без значение дали са справедливи или ги заслужава. За хора затънали в самодоволство и подгизнали от любов към себе си това са ненужни подробности.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч, общество, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.