Когато най-българският ден е мързелива събота


promo_gallery_bigpromo_news_119_1031

Когато бях малък ме учеха, че 24-ти май е най-българския празник. Затова и до днес го чувствам най-близо до сърцето си. Един от малкото дни на автентична гордост за всеки роден между Дунав и Родопите. Ден, който напомня, че културата на една малка балканска нация е по-стара и уникална от духовната памет на всяка от силите нарекли се велики и претендиращи за право да налагат своя културна конфекция върху света. За мен това е денят на най- върховната национална гордост, когато сме дали нещо свое на останалия свят – четмо и писмо,нвадживяло времето на цели единадесет века.

Затова си мисля, че в този ден не трябва да има безразлични.Всеки мча основание да тачи, помни и празнува. Днес е 24-ти май и в никакъв случай не е обикновена събота, когато можеш да отидеш на село, да разпукнеш за риба и или да се запилееш на гости у приятели. Така и не разбирам избора на съвременните деца, които заченят най-родния празник със семейни уикенд агажименти. В ден като този осъзнавам, че в училище въобще не сме успели да възпитаме родолюбие, култура и уважение към най-великите национални символи – език, писменост, национално самосъзнание. Не знам защо се сещам какви огромни шествия и горди хора заливат американските улици на 4-ти юли. А там празнуват някакви си двеста години история и култура, която е реплика на стария свят!

В празничния календар на България само този ден предизвиква спонтанни манифестации. Затова надживяха пропагандната комунистическа ритуалика. Родният ми Ловеч има една идея повече културни основания да дефилира празнично на този ден – от тук тръгва химнът, който оставяме в наследство на всяко следващо поколение – с изключителната музика на някогашния учител в Ловешкото петокласно училище Панайот Пипков. Да, но в чезнещия град дефилетата са все по-рехави, учителите повече от учениците в празничния строй, а масово отсъстват. Отдавна никой не пее вдъхновения химн на светите братя Кирил и Методий.

На 24-ти май Бэлгария се вълнува от долни политически страсти, а социалните мрежи преливат от политически лозунги и манипулации. Празнчните поздравления са рядкост, а думите за дух и култура се разтварят в океана от енеждневно празнословие и фотопозьорство.

Въпреки всичко днес е най-хубавият празник. Докато има хора, които не се срамуват да го празнуват България и българския дух ще бъдат живи. Въпреки политиката, социалната деградация, топящата се историческа памет, чалгата и агресивната консуматорска култура!

Честит празник на всички, които могат да видят основания за гордост в българската писменост и култура!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на култура. Запазване в отметки на връзката.