Българите чакат неземни ангели, докато земни демони продават страната


Barekov

Напоследък чувам често от колеги и познати, че няма за кого да гласуват на предстоящите избори. Не е за пръв път. Последните 10-12  години перманентно слушам подобни оправдания на гражданска безотговорност. Няма да обяснявам, че отказът за гласуване е реверанс към политическите престъпници, които си пазаруват гласове и власт. Нито ще убеждавам, че изборът на мързелив уикенд вместо граждански вот дава шанс на електоралната простотия, двадесетолевките, кебапите, корпоративните наемници, зависимите. Мисля, че всеки интелигентен  човек знае това. Останалите не са в интернет и няма как да прочетат думите ми.

Докато мърморковци и сърдитковци  чакат неземни ангели да се включат в родната политика, съвсем земни демони я превземат и ползват за благото на  своя род, но против българския народ. Както се казва в една българска поговорка „ докато умните се наумунат, лудите се налудуват“. Простетe ми, но смятам отказът от гласуване за поза, снобария, превземка и инфантилна представа кой подрежда живота ни. Не знам дали това безразлично мнозинство разбира, че Пеевски, Станишев, Орешарски, Василев, Първанов и прочие посткомунистически мутри наглееят в ежедневието ни точно заради морето безразлични, мързеливи или обидени по рождение граждани. Тези, чиято индеференция прави ценен всеки продаден или корпоративно притиснат глас.

Няма за кого да се гласува. Питам се какви херувими трябва да се пръкнат в политическите листи, та да се сторят достойни за високата политическа претенция на вечните мърморковци. Политическата  конюнктура на идващите евроизбори ни предлага небивало разнообразие от политически концепции и горди знаменосци. Този път има всичко – от смислена евродискусия до кръчмарска раздумка  на чаша ракийка, от отговорната мисъл за достойно евроучастие на България в ЕС до фантасмагории за бързото замогване на всяко българско семейство, от прагматизма за развитие около европейските ценности до националното предателство скрито зад православието. Палитрата от кандидати ни предлага такова разноцветие от демагози, лъжци, дискредитирани мошеници и обикновени кретени, подходящи да  удовлетворят  всяко разстройство на духа и ума.

Не виждам причина носталгиците и олигофрените да не изберат Бареков. Човекът не помни ясно ама се просълзява по живковото време. Затова ще връща казармата, държавната собственост, милиционерските отбори и политическите репресии. Сигурен съм, че самият той не вярва в тези брътвежи, но има хиляди плиткоумни, размечтани за завръщане на „татовата“ правда.  Има и достатъчно парички за да ссе печилат хора с далеч по-дълбоки умове, но с продупчен морал.Аз лично не изпитвам носталгия нито по казармата, нито по социалистическото равенство в бедността.

Смятам, че всички готови да лижат подметките на Путин ще намерят достойна икона в лицето на Сидеров. Убеден съм, че под плащеницата на православието има място за много социални аусайдери и тъмнина за сляпата вяра, че Евразийският съюз на съвременния руски самодържец ще ни даде повече цивилизация от Европейския съюз.  Аз не бих търсил човешките ценности в православието, проповядвано от един продал се рубладжия.

Струва ми се съвсем уместно почитателите  на зависимата политика да подкрепят Станишев или човека на Първанов (Калфин).  Единият не спира да лобира за турските интереси в българската политика, другиян за руските енергийни интереси у нас. Всъщност допирните точки  по „Южен поток“,  прикритата подкрепа за руската агресия в Украйна и лицемерното отношение към ЕС със сигурност объркват следовниците и правят гротескно мнимото противопоставяне между две еднакво властолюбими крила на грабителската поскомунистическа партия. Е, аз нямам този проблем – не приемам еднакво руската енергийна зависимост и еничерството към турците.

Има хора, които признават в политиката само мъжкарите и мускулите. Предполагам, че ще бъдат доволни да застанат зад избранниците на Бойко Борисов. Стига да не си задават конфузните въпроси каква точно я свърши партията на боянския батман през последната година в родния парламент и къде точно стоят по конфликтните въпроси между Русия и ЕС.

За всички, които нямат симпатии сред горните най-грешното решение е отказът от избор. Ако отвратените останат вкъщи отвратителните Бареков, Станишев, сидеров, Първанов стават още по-силни. Техните накупени гласове решаващи, а техните евромандати –  възпиращи  бъдещето на всеки нормален  човек в тази държава. Сигурен съм, че всеки има избор, защото този път може да търси не само честни формации, но и почтени хора. Правото  на преференциален избор с ниска бариера. Така, че всеки има шанс да изпрати в европейския парламент истински  личности, а всеки глас е решаващ за това да разклатим статуквото. Отказът от гласуване не е решение, той е оправдание и предеталество към политическата почтеност.

Както е казал преди повече от 100 години Иречек „ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните“. Отказът зот глакуване е лековато подарено благо за неблагодарните.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на политика. Запазване в отметки на връзката.