Среща с първата любов след петнадесет години


217899_10151052663523537_1586759880_n

Времето изтича като песъчинки между пръстите. Годините летят, вече не по една, а на цели петилетки. Първо бяха пет, после десет, а през май ще станат петнадесет откакто изпратих първия си клас. Времето разпилява хората, спомените и събитията. Повечето простосмъртни  ги губят завинаги. Аз съм от хората, които имат невероятното  щастие да бъдат връхлитани периодично от  миналото в пълния му цвят и възторженост. Заради шанса да черпя от уникалната традиция на Езиковата отлетелите випуски да се връщат на уречен ден в средата на април.

Вечерите на езиковските срещи са повече от празници. Те са истинското олицетворение на онази прословута клетва, с която всички се заричат да не забравят хората, с които пет години всичко са делили. Отприщват вълна от позитивна енергия, приятелски спомени и вълнуващи чувства.  Някой пак ще каже, че сгъстявам патетиката. Само съпреживели знаменитите срещи ще ме разберат напълно.

Отминалата съботна вечер  бе едно от тези преживявания,  които  осмислят години назад.  За мен разбира се. Да срещнеш първата любов след цели 15 години. Страхотно е да видиш „своите деца“  пораснали  и успели. Красиви млади хора изградили семейства и кариера, създали поколение, име, диря. Да усетиш, че времето не е изтрило нищо. Сякаш  беше майската нощ  на 1999 година, когато в същия ресторант бяхме абитуриенти. Сакаш спомените, които споделяхме вечерта бяха вчерашни. Сякаш близостта е пропуснала последните петнадесет години.

В тази вечер срещнах толова много респектираща интелигентност. Лаская се да мисля, че семенцата на разума са сяти още в Езиковата. Срещнах толкова много трогателно уважение. Почувствах приятелството и радостта на оживелите спомени и смисълът на всичко наречено Езикова. Напоследък срещам скептици, които ме питат какво е духът на Езиковата?  Търсех най-точното обяснение до съботната вечер. Ето това е духът на Езиковата, непреодолимото привличане да се върнеш, да си спомниш, да обичаш, да благодариш, да уважаваш, да пазиш, да тачиш. Това не се описва. Разбираш го, едва когато го съпреживееш.

Срещите на езиковата зареждат с вяра и дават смисъл. Защото в моята „плебейска“ професия съмненията са ежедневие. А смисълът идва с порасналите. Когато връщат посятата обич, когато са капитализирали училищните знания в професионални успехи, когато умните деца  са зрели хора, съграждащи тънката прослойка на българската интелигенция, когато някогашните подгответа са пристрастени за цял живот езиковци. Когато признават, че пътят нагоре е започнал от Езиковата , със строгите или вдъхновяващи учители.

Петнадекет години са страшно много време. А в петък ми се струваше, че сякаш не са изминали. Всичко бе толкова истинско и автентично – топлината, близостта, радостта, усмивките, възторга, обичта. Въпреки времето, разстоянията, социалните  роли всички усетихме една голяма буца общност, заседнала някъде под сърцето. Всички бяхме част от онзи незабравим „Е“ клас. Всички бяхме главни букви от една езиковска история, писана още през 1999 година. А сякаш беше вчера!

Благодаря ви за топлината, вечерта  и  смисъла, приятели от „Е“ клас и випуск 1999!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Среща с първата любов след петнадесет години

  1. Ivo Nedkov каза:

    Благодаря и аз!

  2. Pingback: Среща с първата любов след петнадесет години | Ловеч днес - новини и коментари

Коментари са забранени.