Този ден ще бъде люляков, езиковци!


eg

Този ден събира! Разбрах го един априлски петък през далечната 1995 година. Толкова много хора не бях виждал. Толкова много щастливи хора. Толкова много усмивки не бях срещал. Струваше ми се, че целият град се усмивхва. Беше пълно със шумни емоции. Сякаш градът се беше събудил обладан от екзалтация. Дори люлякът беше цъфнал предварително. Или поне така си въобразявам, връщайки спомените към онзи празничен петък. Тогава осъзнах, че този ден събира. Лица, усмивки, сърца, разбити надежди и осъществени мечти, стари гаджета и изгубени  приятели, забравени преживявания и ревностно пазени спомени, поколения с толкова различен цвят на косите. Този ден събира стотици, понякога хиляди непознати хора, различни по възраст, професия, социален статус.  За да ги направи близки само за минути.

Този ден те кара да се връщаш! Понякога от хиляди километри и най-далечни страни. Не рядко десетилетия след като си тръгнал. Случва се да е с цената на отложени ангажименти. Толкова е готино да се връщаш.  Дори само за да обърнеш някоя и друга напитка с добрите стари приятели и да си спомниш избледнелите тийнерджърски щуротии. Или за да срещнеш с благодарност очите на хората, помогнали да изкачиш толкова върхове в живота. Има случаи, когато се връщаш с объркани мисли и живот, просто за да почерпиш вяра и смелост. Горе на хълма и най-трудното изглежда постижимо.

Този ден те кара да обичаш! Там на хълма всичко е пропито от обич. Хлапашката обич към момичето или момчето от съседния чин, клетвената  обич към приятелите, сакралната обич към скришните местенца „чули“ споделените тайни, спонтанната обич към добитото знание или неизлечимата обич към шарения свят на отминалото детство.  Дори  да си забравил този ден припомня разтърстващото чувство да обичаш.

Този ден те прави горд! Затова, че си преминал с успех  всеки от трудните тестовете, поставяни от петте години на хълма. Затова, че си се качил горе на високото, където звездите изглеждат неочквано близки и съвсем посилни. Заради всички житейски успехи, които не биха се случили, ако не си отскочил от височината на хълма. За шанса да бъдеш  част от духовната и човешка общност на това училище, да попиеш завинаги неговата митология и история.

Този ден те прави благодарен! За откритите истини, получените знания, научените езици и ключовете, с които да отваряш вратите на живота. За късмета да попаднеш в Езиковата!

Този ден е истински празник! Спонтанен, искрен и вълнуващ.

Честит празник, бивши и настоящи езиковци! Ловеч ви чака усмихнат, ухаещ  и цветен.  Люляков, като един от цветовете на нашето училище.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Този ден ще бъде люляков, езиковци!

  1. Vladimir Marinov каза:

    ех спомени, спомени…Честит празник на Ловеч !

Коментари са забранени.