Когато бъдещето се ражда в главите на наемници


goraВчера разбрах за още едно ловешко семейство, което продава имоти и се изселва. Хора на средна възраст, около четиридесетте, с пораснали деца. С не лош социален статус и утвърден бизнес. Това е седми или осми случай на изселваща се средна класа само за последната една година. Някога заминаваха само младите, преследващи надеждата. Сега си отиват зрелите, прогонени от безнадеждността. С всяко едно семейство си отива талант, енергия, усмивка и най-вече частица душа.  От душата, на която и пука, която има мечти и иска бъдеще тук край Осъм. Душата си отива частица по частица, месец след песец, стъпка по стъпка, тихо и безнадеждно.

Всички си тръгват по прозаични причини. Имат бизнес, но той линее, имат клиенти, но те са все по-малко платежосрособни. Имат кредити и все повече трудности при погасяването им. Имали са планове за бъдещето, но днес виждат неспирен упадъ к. Този град не се движи в посоката на мечтите им и трепета на душите им. Бъдещето на този град е все по-бездушно. Защото го рисуват със закостеняли чиновнически души. Бъдещето гледа през проектите и плановете на общността, а те се пишат от наемници. Консултанти, лобисти, на които кметът плаща за да ни кажат как да живеем, как да подредим града си, колко високо да скочим в мечтите за по-добро бъдеще. Те не гледат през очите и не обичат с душите на ловчалии. Те са вперени в административни изисквания за да получат одобрение за продукта си и в парите за да осребрят труда си. Правят това, за което са наети. Никой не ги е наемал за да обичат и милеят за Ловеч. Затова  им е все едно колко още семейства ще напуснат Ловеч.

На тях им отива да не им пука. Но не прилича на този, който ги наема.  Защото кметът получи одобрение да сформира многобройна дирекция „Проекти и програми“. Способни специалисти, които нямам съмнение биха се справили добре с това, закоето ка привлечени, да пишат, печелят и изпълнямат силни проекти. А техните проекти несъмнено ще съдържат повече обич, сърце и мечти за бъдещето на Ловеч. Просто защото са ловчалии и им пука.

Опование на наемниците и пълно игнориране на обществените идеи, енергия и въображение. Затова не се развиваме, а оцеляваме, не гледаме в бъдещето, а поддържаме настоящето. Живот без ясни перспективи, град без разпознаваемо развитие. Град видян в главите на наемниците. Град без душа, облик и амбиции. Да разбирам защо хората изградили приличен живот си тръгват.

Питам се само, дали след като начерта бездушното бъдеще с ръката на наемниците, ще си тръгне и настоящия кмет. Подобно на предшественика си, който даде началото на социално-икономическото заличаване на Ловеч?

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Когато бъдещето се ражда в главите на наемници

  1. mgiurova каза:

    Прекрасен текст, макар и по мрачен повод.

Коментари са забранени.