Куфар, добро сърце и малко карък


product_317Какъв ден само, каква държава! Днес следобед с Жоро Пърликов и Радина Попова кръстосвахме центъра на Нюрнберг. Правехме снимки и се любувахме на красотата на немския град. Внезапно пред очите ми попадна малко куфарче. По български обичай го вдигнах и отворих. Направо ми падна ченето. Беше пълно с добре подредени банкноти от 50 и 100 евро. Няма документи или каквито и да е знаци, идентифициращи собственика. Помислих си за изкушенията да прибера парите. Та нали ги намерих. Ама зле съм възпитаван. Още като пионерче ми пълнеха главата, че дълг на всеки намерил чужди вещи е да ги предаде в най-близкия полицейски участък. Така и направих . Отправих се към офиса на градската полиция. Съдбата, обаче, беше решила да подрани, защото измежду тълпата се показа фигурата на строен полицай. Тъкмо се канех да му съобщя на чист английски, че съм намерил черното куфарче и той ме изпревари и след като се представи учтиво помоли да отворя куфарчето. Видмо впечатлен от банкнотите и доволен от разкритието младият блюстител на реда ме помоли да го придружа до полицейския участък. Щом пристигнахме веднагоо коло мен се засуетиха служители и започнаха да броят банкнотите и да описват номерата. Оказа се, че съм намерил куфар с 11 385 евро! Сума, която решително надвишава годишния ми доход. Докато мислено съжалявах за глупостта да изоставя такава крупна сума забелязах, че полицаите престанаха да ме гледат съжалително. Дадоха ми лист и ми наредиха да опиша случката . Аз естествено разказах истината, но никой не ми повярва. Дойде цивилен служител. Представи се за следовател и започна да ме разпитва. Оказа се, че парите са откраднати от малък квартален магазин. Собственикът подгонил обирджията, но не успял да го застигне. Доведоха и въпросния собственик. За очна ставка. Той каза, че не си спомня много добре лицето, но е видял, че нападателят носи очила. Също като мене. Та затова си мисли, че по-скоро съм аз. Полицията реши да се довери на магазинера. Следователят разпореди  да бъда задържан  за 24 часа до изясняване на случая. Така се оказах в ареста на един от полицейските участъци в Нюрнберг. Макар да съм лишен от свобода не съм съвсем лишен от права. Разрешиха колегите да ми донесат лаптопа и да ползвам свободна wifi мрежа. Така сега седя на компютъра и споделем тази тъжна история с вас. Утре ще ми търсят защитник и ще ми определят нова мярка. Толкова исках да бъда благодетел за човека загубил парите. А се превърнак в затворник . Сега ме чака неясно бъдеще и проблем с отпътуването на цялата група. Единственото сигурно нещо е, че ще изкарам първи април в гермарския затвор. За вас майтап, за мен истина.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.