Празнични мисли за пошлостта и фалша


Този сайт е място за лична гледна точка и позиция.  Сравнително рядко си позволявам да публикувам чужди текстове.  Днес ви предлагам  статия заимствана от ловешкия информационен портал lovechtoday.eu Текстът е силен и многопластов и поставя много въпроси за съвременното лицемерие.

Павлин Иванов

3mart303141-300x200 (1)На вчерашният 3-ти март всички призоваваха за Обединение. Съжалявам! Не чувствам този ден така, колкото и да ми се иска да бъде такъв. Задавам си въпрос с КОГО и около какво трябва да бъда обединен.

Преди два дни, беше Ден за прошка. Съжалявам! Не мога да простя на всички, нито искам прошка от всички! Не съм толкова широко скроен за да зачеркна незаличимото!

На 19 февруари отбелязвахме годишнина от обесването на Васил Левски. Съжалявам! Моят Левски не в речите на празнословци, лицемери и предатели, говорещи заучени до болка празни фрази.

Съжалявам! Може да не съм добър християнин или добър българин. Но ако заставането рамо до рамо с предатели и хора без души ме прави лош християни и лош българин, така да е! Нека бъда лош!

vcarkvata403141-300x225Не искам да бъда „обединен“ с хора унищожители на съдби, градове, държава. Хора безпринципни и безродни. Мястото на точно тези хора не е нито под паметниците, нито във властта, нито в паметта на хората.

Почитта към българщината, към нашите герои и историческите събития е въпрос и на душа, на разбиране, на усещате, а не само на „празнични“ речи клишета и поднасяне на венци. Тя е като вярата в Бог – моята не минава задължително през мними духовници и през храмове, в които се търгува всичко, дори и души.

Всичко е лично. Минава през душата и сърцето. Ако не чувстваш момента и неговото значение за теб и за хората, поднасянето на цветя няма смисъл. „Историческите“ речи са само за медиите и не достигат до душите, не разтърсват, не карат никого да се замисли, не събуждат нищо истинско. Не ти дават повод за гордост, нито те карат да се чувстваш истински признателен. Какъв е смисъла от тях, ако не вложиш поне частичка от себе си в това, което говориш пред събралото се множество? Какъв е смисълът да сричаш неуверено написана от някой друг реч пред паметника на „Тодор Кирков“?

Не мога да ръкопляскам „дежурно“ и защото „трябва“ на някого!

3mart3031430-300x200 2Не мога да приема, че е нормално един човечец, точно в този ден,  да чете монотонно и трудно разбираемо написан от някого  текст, без човечеца да чувства и осмисля речта си за 3 март. Душичка без капчица морал не може да ми говори за заветите на дедите ми. Аз не съм дете и няма как дежурните дъвки, високопарните фрази и използваните безсмислени клишета да ме впечатлят, да ме накарат да усетя, да почувствам.

Не може предател на каузи и доверие, не може човечец нарушил всякакви норми на поведение и морал да има наглостта да чете от листченце текст за вчерашния национален празник. Това ли заслужават хилядите загинали за Освобождението ни от турско робство – „отчитане“ или както имаме една хубава българска дума „отбелязване“ на събитието?

В такива „официални“ моменти имам чувството, че някаква лепкава мъгла от мръсотия полепва върху мен. Неистински, лицемерни, пошли души искат да блеснат под светлината на камерите. Няма как да уважавам това! Искам да се измия. Веднага!

3mart303141-300x200Не мога да уважавам и институция, която точно днес, поставя българския флаг заедно с този на страна, поставяща ултиматум на суверенна държава и на практика обявила война на свободен народ.

Защо никой от тази институция не си даде труда и да направи разликата между царска Русия и днешна Путинова Русия? Защо никой не се запита, какво имат бойците на цар Освободител с „червената“ армия на Ленин? Не беше ли именно Ленин човека, избил елита на царска Русия?

Какво прави днешното руско Путиново знаме редом до нашето и то точно в деня на новото нашествие? КОЙ заповяда тази провокация?

Да, признателен съм на войниците, загубили живота си в битките и донесли свободата на моя народ, но не мога да съм признателен на днешните войници на същата тази държава, която днес напада Украйна, а през 44-та унищожи за десетилетия напред България.

Моят 3-ти март е моето семейство, моите деца, хората, на които вярвам. Моят 3-ти март е в мен. Моят 3-ти март е вътрешното чувство, усещането за историята и за приноса на всеки един българин, руснак, румънец, финландец, естонец  допринесъл, за да ни има днес.

Не вярвам, че българските опълченци са си представяли, че поробителите, с които са се борили, един ден ще управляват тяхната България. Не си представям, че българските революционери са умирали за това, българи да предават и продават държавата си, да манипулират по най-долен начин други българи, само и само за да имат още месец за разпределяне на „порции“.

MilkoНе разбирам как хора, без капчица морал се гласят за снимки пред паметника му Апостола. Не разбирам как хора предали народа си могат да поднасят цветя и да се кръстят в църквите, които до скоро съсипваха. В какво вярват те? В КОЙ Господ вярвате Другари?

И ако аз не мога да променя тези хора, мога да променя себе си. Мога да се уважавам повече. Могат да избирам до кого да заставам. Мога да решавам свободно от кого да искам прошка и на кого да давам прошка.

Традициите са много хубаво нещо. Но традициите не изискват сляпо спазване на протокола. Традициите се пазят и ги има само защото те са дух, ценност, минало и настояще.

Не бих участвал в предаване на традицията „лицемерие“. Не бих си позволил да спазвам традицията „предателство“, така характерна и за голяма част от днешните българи.

Всичко е въпрос на избор. Моят е този! Ако бъркам, простете ми!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на на заем. Запазване в отметки на връзката.