Без опрощение!


proshka

Късен неделен следобед на Сирни Заговезни. Във фейсбук се преплитат няколко сюжетни линии. Вглеждам се в две. Едната линия бълва  извинение и молби за  прошка. По другата линия наскоро емигрирали за да учат младежи кипят от възмущение срещу цинична статия на Албена Вулева за българската  емиграция.

Молители на прошка много. Наспорил  Марк Зукърбърг. Пък и много удобно- пускаш една молба за прошка във формата „to whom it may concern“ и да я ползват. Сред молителите, обаче,  виждам и името на високопоставен държавен служилел от управляващата в Ловеч и стараната партия. Човек, активен участник в щуротията на прехода поне на ловешка земя. „Простено да ви е! Простете ми?“  чета на неговата ФБ стена. Преди години един нахален негов съидейник декларираше, че поема вината, но само с мезе. Та тази искана прошка май звучи по същия начин. Тъй като няма уточнение се питам какво точно трябва да простя? Дали зависимостта от върхушката на една малцинствена партия, която преяжда  от келепер напоследък? Дали екипната работа  с  близък роднина на класическа местна мутра? Дали участието в и  чадърите върху  икономическите обръчи, дето душат развитието  на Ловеч? Дали закрилата за задкулисието, което реди пешките по шахматната дъска на люляковия град? Дали упадъка, разрухата, демографския колапс, за които има персонална и административна заслуга? Дали обезлюдяването и замирането на красивата столица на Левски? Дали заслугата, че същите тези обидени млади хора емигрират за да получат образование, каквото Ловеч и България не дават?

Лесно се поема вина, когато има мезета, лесно се иска прошка с виртуална искреност. Трудно се дава прошка, особено за осъзнати и преднамерени прегрешения. Греховете от алчност и лицемерие са най-подсъдните в Христовата вяра.

Знам, че ще посрещне моя отказ с преместване на прошката от единия в другия джоб, но си мисля, че на Сирни Заговезни няма място за натрапено лицемерие. Прошка се иска  от осъзнати хора  и се дава за искрено покаяние. Под смазващия товар на толкова прегрешения истинското и осъзнато покаяние се нарича оставка!

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Без опрощение!

  1. Странно е кака технологиите изяждат традициите . Започнахме да си искаме прошка по телефона , после с есемеси , изпратени групово , а вече и споделяйки чужди постове във Фейсбук . По същия начин си честитим и празниците . И все по-малко общуваме очи в очи .

Коментари са забранени.