Самотен спомен за срамната история


thumb296x233

Никой не знае колко са избитите от комунистическия терор. Хиляди и до днес се водят безследно изчезнали, Натоварени в камионетките на държавна сигурност никога не се завръщат. Гробовете им  са неоткрити, а  костите неоплакани.  Стотици изгниват в комунистическите затвори. Хиляди са изтезавани и унижавани в червените концлагери. Много издъхват от зверствата на комунистическите палачи.  Други се прибират вкъщи с тежки физически и психически травми. Естествено скоро  имената им попълват списъците на жертвите на комунизма. Цветът на българската предвоенна политика, икономика и култура е смазан под  тоягите на един жесток азиатски режим.

Върху костите на тези хора довчерашни социални лузъри, нахлупили съветски ушанки и будьоновки, присвояват България, тормозят народа, богатеят, фалшифицират историята, унищожават християнските ценности и мачкат българското достойнство и дух десетилетия наред.

Днес е ден за почит на жертвите на комунизма. Днес наследниците на комунистическите варвари истерично се караха за власт, сваляха доверие и стягаха оределите партийни редици за да продължават да мачкат държавата и народа. В деня на поклонение  Първанов и Станишев си разменяха обвинения, но не казаха и дума в памет на жертвите на  техните предци. А само преди  два месеца наследникът  на Димитър Станишев гротескно се извини на българските турци. Само, че не изпитва и капка вина за терора, който върхушката около неговия баща нанесе на българите. Няма срам, няма вина, няма извинение! Няма дори съжаление за зверското насилие благодарение на което  той  днес продължава да смуче духа на българите. Душите и сърцата на днешните червени буржоа са имунизирани срещу срам и човешко покаяние .

Една перфидна депесарска върхушка  истерично припомня  страданията  на турците по време на възродителния процес. Нейният лидер милозливо приема престорените извинения на наследника на комунистическите сатрапи. Днес нито един от тази депесарска върхушка  не намери  думи за памет на истинските комунистически жертви. Защото сега  псевдожертвите и насилниците са в една и съща вълча кожа.

Четвърт век комунистическите наследници  правят опити да откъснат страници от  историята преди да сме ги прочели.  Социални демагози проповядват да загърбим и забравим миналото. Порасна поколение младежи, което не знае нищо за кървавото зачатие на комунизма  в България. Училищната история премълчава терора и жертвите. А синът на Димитър Станишев управлява  България и посяга към почестите на Европа.

Днес беше ден за памет към жертвите на комунизма. Спомниха си малко хора и няколко десни партии. Обществото пропусна деня, управляващите пренебрежително замълчаха. Мълчеше и един дудук, който ни обсвирва с медените си мелодии през последните месеци.

Днес беше ден, който пак ни раздели – в спомена за историята, в прочита на събитията, в потреса от престъпленията, в паметта към загиналите. Нищо добро не чака народ, който няма памет!

Поклон  пред  жертвите на  комунизма!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.