Във Феста се оглежда духът на всеки езиковски випуск


images

Сигурен съм, че този текст ще бъде четен и разбран  по различен начин. Всеки, който заподозре нещо различно от лично мнение би сбъркал. Не правя оценки, не търся внушения. Просто изразявам  позицията  на човек, за който Езикова, Фест, традиции не са кухи  понятия.

Не веднъж съм споделял как езиковският вирус плъзна по вените ми точно с първия досег до смазващите традиции. С времето някой от тях престанаха да съществуват. Отидоха си символи, емблеми, но останаха най-здравите, най-романтичните, тези които правят живота на хълма разтърсващо изживяване.

Убеден съм, че за всяка индивидуална представа усещането за различност се асоциира с различни имена, но две са пресечни точки за всички езиковци – Фест и Пиеса. Както много пъти съм казвал: за да ги разбереш трябва да ги изживееш. Днес все по-малко неща могат да обединят езиковската общност, но фестивалът и пиесата са магнетични.

Беше време, когато фестивалите бяха вдъхновение за  креативни сценарии, оригинални регламенти и букет от цветни изненади за пращящата по шевовете театрална зала. Фестивалите бяха състезание на идеи и организационни иновации, вечерите бяха спектакли. Всеки випуск се стремеше да остави своята уникалност по снимките и статиите на фестивалното вестниче, в чара на шарения декор или в закачката на фестивалното лого. Тогава випуските правеха своя фестивал, който не приличаше на предходния и оставяше трайни спомени.

Фестивалите не се повтаряха, но някак заговорнически крещяха едни и същи послания: „Ние можем!“, „Ние сме различни!“. И наистина хората, които ги организираха  можеха да се справят със всяка  ситуация – от намирането на пари в ужасяващо бедни години, през осигуряването на зала, когато ти забраняват училищния театрален салон, до находчивото решение да продължиш партито, дори когато са ти дръпнали шалтера на тока. Фестивалите бяха пърформънси, в най-интелигентния смисъл на думата. Сриваха се ценности, опошлявяваха музикални и нравствени вкусове, но фестивалите оставаха висока културна  летва. С риска да изглеждат снобарски езиковските музикални вечери се превръщаха в интелигентни прояви, високо  над халтурата на една дискотечна вечер.  Сигурно затова  чалгата не получаваше  пропуск  за фестивалната сцена.  Обещанието да бъдеш различен от досадно повтарящото се изживяване на „Илит“-ните вечери. Фестивалът е събитие, чакано с години, когато си организатор и е тръпка, толкова различна от дискотечното настроение  на синтетичните опиати, ароматната трева или бутилката водка. И още нещо,  в онези години фестивалите се правеха в уважение към традициите и общността, но никога в чест на тези, които си отиват. Нещо повече тези, които си отиваха уважаваха общността и не обсебваха вечерите със своя егоцентризъм.

Времената се менят, учениците на хълма – също. Фестивалите, обаче, остават.  Остават и традициите техният формат и  съдържание да бъдат  недосегаемо право на организаторите. Фестивалът е неповторимо и неподражаемо ученическо събитие. Всеки випуск има своя фестивал и го прави според своя вкус и своите представи.  В стремежа към различния  Фест няма ограничения и забрани. Всеки випуск има правото да отправи своето послание.  Независимо дали се харесва (на мен или който и да е друг) зад посланието застава съвременната езикова. Дори да се отказва от стремежа да бъде различна и да възпроизвежда семплата емоция на обикновен дискотечен купон.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.