Европари за лукс, манджа и нещо като обучение


money for nothing

България усвоява по-добре европейските средства от Румъния. Тази, новина чух в телевизионна емисия по време на обучение платено именн с такива европейски пари.  Замислих се, че нямам причини да не вярвам на информацията, но имам достатъчно основания да се съмнявам в ползата от тяхното усвояване.

И така преди почти две години МОН обяви мащабен проект за квалификация на педагогически специалисти в в няколко различни модула. Реаших да се включа в обучението за „Превенция на училищното насилие и агресия“.  Актуална тема и добри възможности за приложение на наученото.  Вече бях забравил за заявката, когато дойде поканата за участие.

Петдневен престой в хотел „Дипломат плаза“ Луковит. Четиризвезден лукс, изискана кухня и спа глезотии. Познатата философия за създаване на релаксираща атмосфера и условия всеки участник да се отпусне и потопи в същината на обучение. Само, че комфортът не прави тренинга. Оказа се, че нашият обучител е директор на училище. Абсолютно логично като се имат предвид българските нрави бенефициента по програмата – НИОКСО (институт, който доскоро се занимаваше само с обучение на директори).  Сам по себе си фактът, че курсът е поверен на администратори вместо на университетски психолози или социолози вече обрича идеята. А си спомням, че само преди месец-два моя колежка с международна квалификация в областта на превенцияна на агресията бе отхвърлена. Очевидно в полза на едни хора, които просто трябва да усвоят хонорарите.

За времето на цялото обучение менторът непрестанно затвърждаваше мнението за слаба компетентност и сериозен непукизъм към крайния резултат от съвместната ни работа. Нескончаеми презентации, досадна теория и минимум практически занимания. А всички очаквахме тренинг и придобити умения. Очаквахме разиграване на казуси, споделяне на личен опит от сблъсък с агресията, обсъждане на възможни подходи.  Научихме, че всеки случай на агресия се разрешава с „пътна карта на решението“, но не написахме нито една. Теоритизирахме видовете тормоз, но не разсъждавахме как да изработим превантивни мерки срещу него. Абсурдно е, че разглеждахме агресията само в контекста на сблъсък между ученици или на ученик с учител. Дори не отворихме дума за агресията от учители към ученици или от директори към учители. Акцентирахме на модерния кибер тормоз, а не споменахме растящата агресия съм маргиналните групи в училищата. Търсихме корените почти изцяло в семейството, а само маркирахме зависимостите като източник на агресия.

Да, това пише в разработените и предоставени на всеки участник материали. Признавам направени с вкус и доста средства. Но не и с идеята за полезно съдържание. Не можем да виним лекторът, че следваше суховатата теория, макар да очаквахме повече гъвкавост и приспособимост към интересите на групата.

Честно казано след петдневен курс за превенция на агресията в училище се чувствам почти толкова подготвен, колкото и преди да замина. А тръгнах с надеждата да придобия умения, с които да бъда полезен на своето училище и своите ученици.

Иначе активно участвах в усвояването на европейските пари. Ползвах удобствата на многозвездия лукс  и не си оставях платената от евросъюза манджа. Та затова вярвам, че усвояваме парите по-добре от Румъния. Но не вярвам, че ще направим печелба от тях по този начин.

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.