Най-скъпият коледен подарък


imagesКато дете пропуснах всички Коледи. В годините на комунизма всичко свързано с религията бе низвергнато и забранено. Светската религия на прогреса воюваше със Спасителя, а Дядо Мраз събираше цялото детско очакване и емоция. В светската демагогия Нова година трябваше да замени Коледа, но както по-късно научих, никога не успя дори да се доближи до нейното тайнство и духовна пълнота.

Трябваше да минат много години преди да усетя неповторимата топлина на коледните празници. Научих се да чакам, разбирам и преживявам Коледа. Така се случи, че се ожених в годините на бурни обществени промени и шумно сгромолясване на идеологически митове и забрани. Потиснатата Коледа се върна в празничния календар на България. Възникна традиция всяка Коледа да гостуваме на моите тъстове. Така още от първите години коледната седмица попи от чара на детския глъч , задъханото споделяне на преживяното в месеците на раздяла и дълги семейни вечери край отрупаните маси. Коледа бавно проникваше в душата ми с традиционните белоградчишки (български) ритуали по Бъдни вечер и заколването на гледаното цяла година прасе. Касапин така и не станах, но винаги ще помня старанието, с което опъвах я крак, я кожа или поливах за измиването на червата. В първите години приемах Бъдни вечер за повече от празник, почти за тайнство. Свещите тържествено огряват масата, а стопанинът разчупва ритуалната пита. По нея са омесени различни символи на семейното състояние и добруване – овчиците, прасенцето, дома, волската кола… Всеки взима своето парче и след като се прекръсти отхапва с благодарност от хляба. Спомням си с какво вълнуващо нетърпение в очите дъщеря ми и племенничките очакваха кое парченце ще им се падне. Татко винаги отчупваше най-очакваното и малките момичета се заливаха от кресливо удоволствие. После идваше ред на втората питка – малко парченце изпечен хляб с пръстенче по средата. Баджанакът майсторски поставяше в средата миниатюрна чашчица и поред наливаше няколко капки вино, които всеки изпиваше до дъно за да бъдат пълни бъчвите и през следващата година. Никога не разбрах какво прави толкова топли коледните вечери – дали горящите дърва в старата българска печка, дали каните с младо вино или духовната радост на събраната край масата фамилия. Следващата вечер прясното свинско месо отново събираше  многолюдното семейство. Това бе вечерта на най-чакания ритуал за децата – поднасянето на подаръците. Те, най-често, бяха скромни, но изработени, купени или подарени с толкова любов, че пълнеха със щастие както детските очички, така и сърцата на порасналите. Боже, колко била проста силата на Коледа – в щастието да събереш близките си и да им дариш добротата, за която не ти е останало време в забързаната година!

Пак е Коледа и отново в Белоградчик. Уж всичко е същото – празничната маса, постните ястия, ритуалната пита, буренцето с винената чашка. Печката бумти и сгрява с онази неповторима топлина на стария български бит. Свещите огряват празничната трапеза, но край масата е някак тихо. Животът е пръснал половината от коледната компания. Вместо наздравици разменяме скайп поздравления със Симитли и Германия. Въпреки всичко съм доволен, че можем да дадем малко топлина и радост на родителите на моята съпруга. Радвам се, че поне ние сме тук за празника, защото през миналата година тежка епидемия от жълтеници ги остави самотни и тъжни в най-святата нощ. За тях щастието на Коледа е да събереш децата си. Всъщност в това е цялото коледно тайнство. Да бъдеш с най-милите хора, да дариш и да получиш обич. По-скъпо от всеки подарък, обвит в луксозна опаковка.

Не спирам да се уча да съпреживявам Коледа. Отдавна знам, че е топла, добра, щастлива и човешка. Сега научих, че не е безкрайна. Всички имаме право на ограничен брой щастливи Коледи. С всяка следваща те стават все по-малко.

Весела, топла и светла Коледа! Нека бъде окъпана в любовта на най-свидните хора и озарена от щастието на пълната къща!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.