Колко тъмни и опасни могат да бъдат стълбите под Езикова гимназия


2013-12-14 18.51.54В петъчната вечер се прибирах от работа с мои колеги. Тъкмо бях направил първите стъпки по прословутите стълби под Езиковата, когато усетих жестока болка в глезена. В следващия момент полетях стремглаво по стръмното надолнище. Полетът беше кратък, но тежък . Вече виждах как ще размажа главата си в страничната стена, когато с мъка успях да се овладея на сантиметър от сблъсъка с камъка. С Божия заслуга се измъкнах от зверското падане само с охлузена ръка. При по-малко късмет полетът върху стълбите можеше да завърши със счупен крака, жестоко усукан глезен или минимум мозъчно сътресение от  челния удар в каменната стена.  Падането трябва да е било наистина свирепо, щом колегите не можеха да повервят, че съм невредим.Когато се съвзех видях и причината – счурено стъпало,в  което не съм видял, защото стълбите под Езиковата тънат в тъмнина. В спокойна обстановка на следващата вечер се убедих, че от шест монтирани  лампи свети едва една. Благополучната развръзка бе истински късмет за местната управа, защото в случай на контузия и травма  щях да потърся обезщетение по съдебен път с иск срещу безотговорното управление на ловешката кметска власт.

Стълбите под гимназията постоянно крият рискове от злополуки, дори най-елементарната поддръжка изисква продължителни  молби кметът да си свърши работата. Така например родителите от предишния ми клас трябваше да пишат писма за да бъдат осветени стръмните стълби. После няколко месеца писах и напомнях на кмета преди да се реши да ремонтира потрошените плочи по стълбите. Само, че който и да е ремонт  изисква отговорност и постоянна поддръжка. Още повече, че кметът разполага със звено, на което са вменени подобни функции. Лошото е, че днес Ловеч е много по-разбит и неподдържан.

Подобни рискови стълби и участъци има на много места в Ловеч. Наскоро писах, че е въпрос на време да се случи сакатлък на стъпалата по моста срещу хотел „Лиани“.  А  когато центъра е окаян и опасен крайните квартали са направо страшни.

Въпреки това стълбите под Езикова не са един от многото порутени и  тъмни участъци в Ловеч. Те са далеч по-опасни, защото се изкачват от над 900 деца всеки ден. И ако безразличието към удобството и здравето на гражданите е само дразнещ непукизъм,  пренебрежителното отношение към сигурността на децата е престъпна безотговорност. Долу-горе така може да бъде определено поведението на една администрация, която в началото на зимата не е направила необхозимото за  сигурността на в най-натоварените участъците, за придвижване на  учениците. Скоро  снегът ще покрие неремонтираните участъци, а в тъмнината и върху леда по стъпалата могат да се случат инциденти с далеч по-драматичен завършек. Моля  се да не се случват подобни инциденти, но уверявам, че дори едно дете да пострада ще бъда от тези, които ще потърсят отговорност от местната управа за проявеното нехайство към сигурността и здравето на  учениците.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.