Честит рожден ден, Езикова!


eg

Който няма минало е като призрак във времето. Който няма мисия е като птица в безцелен полет.  Който няма наследство е като самотник тръгнал за бъдещето.

Ние имаме история – с вдъхновяващо минало, неугасваща мисия и богато наследство. Миналото започва преди 132 години на дикисанския хълм. Тогава група американци идват с мисия, която да завещаят. Търсят и намират последователи, които десетилетия наред  трупат и носят наследството. Джеймз Чалис, Кейт Блякбърн, Едит Пери, Флорънс Рийвз, Мелъни Търнър поставят началото на едно духовно начинание, което ще премине  през редица метаморфози, Американски колеж, СУЧЕ, ЕСПУ „Ернст Телман“, ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“ , но ще пренесе през времето и историята запаления факел на знанието.

Исторически източници казват, че училището отваря врати на 10-ти декември 1881 година. Датата сигурно е спорна, но това едва ли има значение. Всички имаме нужда от ден, в който да си спомним за началото и да благодарим на мисионерите,  без които никога нямаше да съществува Езиковата. Те избират мястото, купуват земята, строят първите сгради. Въвеждат система за езиково обучение и училищна организация, които се адаптират  с времето и обществената модернизация, но израстват върху здравите основи на първото езиково училище у нас. Десетилетия наред Американският девически колеж учи на езици, наука, етикет, естетика, морал, култура, благотворителност. Създава неповторим дух, който и до днес заразява всеки прекрачил прага на училището горе на хълма над Осъм.

Американският  девически колеж е първото езиково училище в царска България.   Върху неговите традиции и инфраструктура през 1950 година е създадено първото многопрофилно езиково училище в социалистическа България.  За да оцелее като водеща езикова гимназия в съвременна България. Вече 132 години цветът на Ловеч и България е горе на хълма. Училището сменя религиозни и политически концепции, но остава вярно на мисионерския дух да просвещава. „Просветени за да просвещават“ – мотото на американския колеж. Мисия, с която училището е преминало през историята на повече от 13 десетилетия. Випуск след випуск, поколение след поколение.  Духът е в пиететът към знания, но много повече в неповторимите традиции.  Дали щеше да има уникалната абитуриентска пиеса на Езиковата без постановките на театралния клуб и оперетите на Евстати Павлов, играни многократно на сцената в колежа?  Може ли съвременният фест да е феникс върху колежанската традиция  да се организират музикални седмици и тържества като „Факел на културата“? Тогава колежанската организация ИМКА прави благотворителни базари с лакомства и предмети направени от ученичките  за да подпомагат общинския фонд за бедни семейства, днес езиковци организират благотворителни кампании и базари за да помагат на хора в нужда. Тогава издават ученическите вестници „Вестител“ и „Вълнолом“, днес „ЕГ прес“.

Със сигурност настоящето не е римейк на началото. То епродължение на онова духовно начинание, заченато на 10-ти декември 1881 година. Няма съмнение, че горе на хълма е страшно готино, светло и усмихнато. Там още свети факелът запален от Чалис и витае духът оставен от първите колежанки.

Опряна в столетно минало Езиковата смело крачи към бъдещето. С наследената мисия да просвещава и неукротимия дух да създава приятели и успели млади хора.

Също както в началото,  поставено преди 132 години на 10-ти декември. Чудесен повод да ви кажа „Честит празник, езиковци“!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.