Как прахосваме европейските пари за качествено образование


Euro(1)

Седем години след приемането в ЕС не се виждат сериозни  резултати от интеграцията. Причини много, но една от най-тревожните е неефективното използване на европейските пари. Европейският съюз ни дава много пари, ама ужасно много.  Само, че ето как ги харчим. От лятото участвам в мониториращ екип по мащабен проект за обучение на педагогически специалисти. Проектът е широкопрофилен и включва обучения по седем различни дейности. Само на територията на Ловешка област са формирани повече от 35 обучителни курса, всеки с около 20 учители. Предвидени са квалификации за работа в интеркултурна среда, деца със специални образователни потребности, в подготвителни групи на детските градини, за оценяване и ограничаване на агресията. Всяко от обученията се провежда в четири звезден лукс  в Троян или Луковит . Похарчени са пари са лъскави комплекти с обучителни свитъци. Всичко това е добре. Качественото обучение изисква подходяща обстановка и добре подбрани материали. А и в напрегнатото учителско ежедневие няколкодневния разнежващ  релакс тонизира и зарежда с енергия.  Обучението на всеки учител струма между 400-500 лева.  Още по-ценни са знанията, уменията и компетенциите, които всеки учител ще натрупа по време на квалификационния курс.

Съмнително е,  дали образователната система ще се възползва от по-високата квалификация на своите специалисти. Защото личните ми наблюдения, впечатления и опит показват липса на каквато и да е координация между министерство, инспекторат и училища. Към момента липсва обща информационна банка, която да отчита квалификационния напредък на всеки преподавател. Така използването на новопридобитите знания и умения е по-скоро стихийно и непълноценно. Споделям личен опит. Преди няколко години участвах в три обучителни модула, финансирани от програма „Човешки ресурси“ на ЕС – за съставители на тестови задачи, оценители на зрелостни изпити и придобиване на директорска правоспособност. Оставям настрана глупостта да се провежда обучение за директорска правоспособност, когато ръководните позиции в системата за запълнени при  това с безсрочни договори. Само в това обучение бяха похарчени няколко милиона европейски евра без каквато и да е качествена възвращаемост за системата. Доколкото си спомням само от моето училище 6-7 души участваха в обученията за съставители на задачи. До момента никой не се е възползвал от квалификацията на който и да е от нас. Не малка част от хората, преминали обучение за оценяване на зрелостни изпити не участват в ежегодните проверки за сметка на учители, които не са обучавани на подобни умения. Смело мога да кажа, че финансовия ресурс, който беше вложен от ЕС по предходната фаза обучения  не спомогна за подобряване качеството на образователния процес.

Моя колежка активно кандидатства за обучения по различни програми. По една от тях, „Песталоци“, премина серия тренинги за ограничаване на агресията в училище. Обученията се провеждат във франция, ангажират водещи европейски  лектори и обменят добри практики от различни държави. След завръщането на курса  колежка та добросъвестно се обажда в Министерството на образованието и предлага своето сътрудничество и получени материали. Координаторът на програма „Песталоци“ не проявява интерес  нито към придобитите умения, нито към  донесените  практически и тренировъчни материали. В проекта, който мониторирам понастоящем има обучителен курс  точно за агресията в училище. Модулът все още не е започнал, като една от причините е недостиг на лектори. Посъветвах колежката да се обади на консорциума–бенефициент и да предложи помощна си. До момента не е получила дори  учтив отказ на готовността за сътрудничество. Въпреки високата квалификация и европейския поглед върху проблема.

Инвестициите в обучения, квалификация и специалисти са от изключителна важност за реформираща  се система  като образованието. Всеки от курсовете предлага  най-актуалните визии и концепции за развитието на образованието и неговото адаптиране към динамичните съвременни промени и изисквания. Неумението да  се използва ефективно  човешкия ресурс и неговата  квалификация е една от причините за буксуващите реформи в образованието.

Започнах със съмненията, дали този скъп обучителен процес, който мониторирам , ще бъде използван в образователната практика. С тях и ще завърша. Защото същите хора администрират образованието днес, както и преди 2-3 години. Нямам особени основания за да мисля, че са осъзнали необходимостта за своевременно използване на придобитите знания и умения от квалифициращите се специалисти.

Както много пъти съм казвал проблемът на родното образование не е в парите и  човешките ресурси, а в начина, по-който се харчат едните и управляват другите.

 

 

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.