Как да се борим с агресията в училище, докато държавата насилва свободата?


12-ти ноември

Агресията е ужасна форма на човешкото безсилие. Старо мое убеждение, което смятах да развия в предстоящия  час на класа. Като кулминация на кампанията за ограничаване на насилието в училище. Тази година международната инициатива срещу насилието в училище е планирана като деветнадесетдневка – от 1-ви до 19-ти ноември.  Затова планирах дискусията за предстоящия  час на клас в понеделник. Имах намерение да поставим въпросите за агресията между децата, за агресията от родителите към децата, за насилието упражнявано от ученици върх учители и от учители към ученици.  Да поговорим, че психическия натиск върху децата, сексуалните посегателства и игнорирането на различните са също форми на насилие.

 

Събитията от последните дни обезсмислиха всичките намерения. Представих си идиотската поза да коментирам агресията, когато страната е залята от насилие. Държавно насилие, провокирано от правителството, одобрено от парламента!

 

Да говоря срещу безобидните сбивания между подрастващи, когато държавата налага с полицейски палки невъоръжени хора! Да разобличавам психическия натиск върху ученици, когато премиер плаши  чиновници с уволнение, защото мислят различно от него! Да заклеймявам  вербалното насилие, когато държавници наричат  „изродчета“  и „олигофрени“  инакомислещи!  Да убеждавам в интелигентно поведение и толерантност, когато просташка депутатщина сипе селски  ругатни срещу духовния елин на нацията!

 

Не мога да дефинирам агресията и да подмина въпросите за окървавените глави или хората влачени по паважа,  за стъпканите книжни щитове с лика на българските възрожденци и момичето, което полицаи разнасяха оковано за пейка. Не мога да рисувам картината на психическата агресия и да подмина калните полицейски кубинки в автономните университети.  Не мога да говоря за насилието като посегателство върху свободата без  коментирам, че полицейските посещения в домовете на свободни българи и полицейските постове, ограничаващи правото на придвижване са опити да бъде задушена свободата. Форма на отвращаващо държавно насилие.

 

Ще бъде истинска гротеска  да говоря срещу насилието между децата, когато техни довчерашни съученици ги бият по площадите. Защото там на площада има техни приятели, които до май заемаха училищните чинове.Може ли някой да ми каже, ако насилието между децата е гадно, какво е насилието върху децата?

 

Няма как да заклеймя насилието, след като цяла седмица полицейските палки задават ритъма на живота, а кръвта е единствения цветен нюанс в безнадеждно сивото ежедневие! Децата цяла седмица гледат медии, кръв и насилие. Слушат коментарите на своите майки и бащи. Едни осъждат, други одобряват. Но някак вулгарно всички приемат агресията като поносима част от българския социум. Без да разбират, че легитимират насилието.

 

Няма как да застана срещу насилието без  да  осъдя полицейщината и посегателството срещу свободата и младостта. Но моралът и законът пазят училището от политика. Учи ли са ме да следвам морала и спазвам закона. Както аз се опитвам да уча моите ученици.

 

Макар да съзнавам, че тази държава си пати точно от такива хора,  които спазват толерантността и закона, докато полице

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование, общество. Запазване в отметки на връзката.