В България е все по-тъмно и червено. Тъмно като нечистата съвест на Ахмед Доган и цалата му мафиотска партия. Червено като кървавите реки, с които болшевишките учители на Сергей Станишев налагали комунистическа воля.
В България е все по-празно и студено. Празно като душите на стотиците хиляди български поданици, треперещи над трохите, с които да преживеят до утре. Студено като сърцата на отчуждените родители, безразлични към побоя над децата на България.
В България е все по осрано и миризливо. Осрано като живота на Волен Сидеров и всички сбърканяци, които го следват. Миризливо като страха за мимолетната власт, обзел Орешарски и неморалното депутатство, готово да го крепи на всяка цена.
В България е все по-тихо и потискащо. Тихо като замлъкналато съвест на медиите. Потискащо като като посланията на Бойко Борисов и неговите депутати, оправдаващи нерешителността си към протеста с грижата да не го задушат.
В България е все по-тежко и мъчително. Тежко като юмруците на полицаите, които се грижат за спокойствието на 130 политически наглеци. Мъчително като пробуждането на студентите, които осъзнават, че са ги оставили сами.
В България е все по-безнадеждно. Като Мрачният делник, в който
Полицаи влачиха и биха млади хора,
Журналистите мълчаха гузно,
Телевизииите предпочетоха да ни занимават с поредна просташка вечер на курветата Златки,
Поданиците сложиха тапи в ушите си, за да не загубят утрешната порция трохи,
Партиите показаха, че в България няма опозиция,
Станишев пак излезе през задния вход,
Орешарски не изневери на нрава да бъде политическа мишка,
Никой не попита къде е Бисеров,
Нито се замисли къде ще заминат тези млади хора, които днес България изостави на площада.
Само слепите не видяха всичко това. Затова си мислят, че в тази държава има бъдеще.
Хей, не чак толкова песимистично! 😉 Няма да се предам толкова лесно!
Нито аз! Поздрави и кураж, г-н Райнов!