Социална справедливост – дребна като дренки!


дренки

Тръгвам на работно посещение в Луковит. В ранната утрин на автогарата е почти празно. Пред бусчето чакат само няколко души. Веднага забелязвам младо 25-20 годишно момиче. Облечено бедно с изтъркани дънки и старо протрито пуловерче. Носи бяла пластмасова кофа и найлонов чувал. Шофьорът сякаш не вижда, че момичето сяда без да е заплатило билетче. Явно е познайница на останалите пътници, които разпитват как върви беритбата на дренки. Момичето се оплаква, че няма достатъчно плод, а пътниците я поучават да бъде по-работлива. След село Радювене момичето слиза от автобуса и се шмугва в обраслата с тръни и храсти крайпътна поляна.

След  два часа пристигам в Луковит и се отправям към работната си цел – хотел „Дипломат плаза“ – където се провежда обучение на педагогически специалисти от детските градини.На влизане в хотела, като че ли виждам позната физиономия на една от масите в кафе-сладкарницата. В края на мониторинга се отпавям към автогарата, завивайки покрай терасата на луксозната кафетерия. Този път няма съмнение, от масата учтиво ме поздравява бивш ловешки депутат. Забелязвам, че ексдепутатът е в компания на вероятно отбрани събеседници които  споделят кафе в най-скъпарското заведение на Луковит.

На връщане в автобуса е топло от нежните лъчи на милостивото ноемврийско слънце. Заспивам и се събуждам от шумно затварящата се врата на буса. Виждам, че на предната седалка се настанява момичето от сутринта. От пуловерчето стърчат клечки и листа, а по дънките личат прашни петна. Момичето е зачервено, изпотено и припряно разказва колко е бързало, уплашено, че ще изпусне автобуса. В краката си държи празната кофичка и чувалче почти пълно с дренки. Разказва, че се харчат по 60 стотинки килото и видимо е доволно от днешната беритба. Озърта се неспокойно сякаш се страхува някой да не вземе урожая. Хвърлям бегъл поглед на размера на чувалчето и хилавото тяло на момичето и изчислявам, че най-много да е добило десетина кила от есенния плод. Не е трудно да пресметна, че днешната печалба на момичето едва ли  ще надхвърли 6 лева. В следващите няколко минутки, преди да стигнем ловешката автогара, разбирам, че момичето е безработно и самотно и това е единствен начин да си осигурява прехрана. На автогарата всички пътници поемат към дневните си задачи, а младата жена тръгва  към пункта за изкупуване на плодове. За да получи изкараните с шест часов изморителен  труд  6  лева.

По пътя към къщи се сещам за ексдепутата. Скоро чух, че и той бил безработен, но докато момичето с дренките изкарваше смешната сума, ексдепутатът вероятно профука същите пари в скъпарското кафе на „Дипломат плаза“.

Мислех си и за снощните изявления на депутатката Корнелия Нинова за социалния характер на новия бюджет, социалната политика на правителството и стремежът  към социална справедливост. Дали тя ще помири паралелните светове на  ексдепутата, който дълго ще блажи от престоя си в парламента и момичето, което е принудено да броди в драките за да оцелява.

 

А бе, що не ви ***** на социалната справедливост! Дребна като дренки!

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.