Будител е този, които безкористно работи за другите!


buditeli

Понеделник, час на класа. Рутинна тема няколко дни преди 1-ви ноември – „Ден на народните будители“. Всяка година разказвам едно и също. За възрожденците, революционерите, просветните дейци, българските благодетели.  Великаните, сътворили  нашето  Възраждане, националното освобождение, построили модерната българска държава. Поклон пред имената, делото и паметта им!

 

Този път решавам да променя дискусията. Да си поговорим за нуждата от съвременно пробуждане и неговите апостоли. Разговорът върви тегаво и трудно намира съвременни духовни каузи и будители. Часовете са къси и бързо изтичат. Остават много недоизказани неща.

 

След този час остана горчивото усещане, че материята на делника е обладала изцяло съзнанието. Дотолкова, че се лутаме в дефинирането  на съвременни ценности и човешки каузи. И не разпознаваме  будители  в сивото ни ежедневие.

 

Будителите нямат ореол  и  белег  на  челото.   Те не вършат  чутовни дела и подвизи, достойни за историята.  Те са хора  като нас и въпреки всичко различни.  Те живеят за другите и раздават душите си.

 

В онази дискусия не ми остана време за да разкажа, че всеки ден откривам човешки каузи и срещам съвременни будители. Виждам ги във всеотдайни колеги, за които училището е школа по човещина, любов към България и благородство. Учители, призвани да пълнят детските души и сърца поне с толкова любов, колкото знания са „налели“ в главите.

 

Виждам будителя в ангелските очи на едно великолепно момиче, което възпита приятелите си в човеколюбие и състрадателност. Виждам будител в светлите души на десетки нейни последователки, които превръщат благотворителност в младежка кауза и духовен смисъл.

 

Виждам будителя в заразителната отдаденост на една млада служителка в регионалната библиотека , даряваща радост и житейски хоризонти за чистите сърца на ловешките доброволци.

 

Виждам будителите в респектиращата честност на двама мои приятели, които с перо и гражданска воля се борят за събуждането на всяка заспала душа.

 

Виждам будителя в бунтарския порив на бивши езиковци по площадите и в окупираните студентски аудитории. Млади българи, на които им пука за утрешния ден на България.  По свой начин продължители на възрожденския порив към национални ценности и обществена справедливост.

 

Виждам будители  често и на много места. Не споменавам имена, защото искам мнозина да се припознаят в описаните образи. Сигурен съм, че има много скрити будители, които търсят духовни ориентири и кураж.

 

Е, ден като днешния  дава хоризонти. Будителят не се ражда, той се възпитава. Както каза една от гореспоменатите колежки  „не правя нищо за да се харесам някому, всичко е за моите ученици, защото те са България“. Май тове е будител, човек, който прави безкористно неща за другите, разбирайки, че всеки от тях е  частица от България!

 

Честит празник, Будители!

 

 

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.