Книжни апостоли в храма на знанието.


doc

Бумащината е най-ефективният убиец на душата. Всеки е наблюдавал рутиниран чиновник и е усещал хлад, безразличие и пълна липса на емоция в живия контакт. За живи чувства не остава време между купищата папки, справки, рапорти, анализи…

Чиновникът не е непременно костюмиран. Напоследък все по-често облича бялата лекарска престилка или кръстосва училищните коридори с дневник под мишница. А лекарите и учителите лекуват – едните тялото, другите духа.  Все по-рядко… Защото заклещени между страниците на камара организационни бумаги душите им загрубяват в мазолите на чиновническите задължения.

С началото на всяка учебна година имам усещането, че все повече се отдалечавам от същината на професията си. Идва петнадесети септември, а аз слагам налакетници и започвам да пиша. От началото на тази учебна година съм написал четири разпределения (всяко по един час), две програми за ЗИП (по час и половина), нови тип план за работа в часа на класа ( изработен за около три часа). Прибавяме разработване на входящи тестове за три випуска ( по един  час за всеки), попълване на дневника на класа (четири  часа), оформяне бележниците на класа, справка за статистиката (още един  час), проверка на входящите тестове (по час и половина за всеки от 10-те класове на които преподавам), анализ  на типичните грешки от тестовете (още по половин час за десетте класа), обобщаване на резултатите от входната проверка (един час), консултации с ученици (два часа), втори час на класа, родителска среща (два часа) и три работни срещи (всяка по един час).   Общо 47 часа за две учебни седмици!!! Близо 5 допълнителни часа за всеки от десетте учебни дни. Прибавете и задължителната норма от средно четири часа ежедневно.  Получават се около 9 часа работа всеки ден, което чувствително превишава предписаното от Кодекса на труда. Само, че извън споменатото време всеки урок си иска поне по половин час предварителна подготовка. Ако ги прибавя се оказва, че ми се налага да работя почти половин денонощие! За цялото това време изпълних задължение да подготвя или попълня 17 различни документа!  Само за две седмици.

Не се очаква облекчение и в следващите месеци, защото потокът от справки, анализи, информации, отчети не спира.  Документи, документи, документи, под които стене смачкана учителска душа.  Дори в учебния час призракът на документите обсебва всяка свобода. Догмите на разпределението се надбягват с всяка учебна минута, а стандартите дамгосват всеки опит за човешка оценка в постиженията на децата.  Сякаш в клас разместваш папки, а не се докосваш до човешки души.  Чиновническо ежедневие, в което не достига време за същностни и смислени неща.

Да следиш науката и да се развиваш. Да обичаш децата. Да запалиш за знанието. Да възпитаваш човещина. Да градиш светоглед. Да поискаш доверие. Да споделиш разбиране. Да дадеш съпричастност.  Да „правиш“ хора.

Просветното министерство сякаш иска да извади душата на учителя и да запълни корубата с хартия и документи. Само, че учителят не е чиновник, а апостол на знанието.  Истинските апостоли дишат и вдъхновяват. Книжните ровят документация.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.