Митове отвъд линията на бозата


SAM_0361Един мой приятел често споменава с ирония „линията на бозата“, с която поставя граница между цивилизована Европа и ориенталския свят. След едноседмично посещение в Турция се убедих, че Ориентът е отстъпил значителни територии на цивилизацията, а линията на бозата, едва ли не, затваря само нашата територия. Визитата разби редица митове и наслоени предразсъдъци – митове за България и предразсъдъци относно Турция. Тъжното е, че когато човек обикаля съседните държави остава с ужасяващото усещане, че ние сме някаква дупка на застоя и разрухата. Когато пътувам обичам да гледам  и сравнявам.С впечатленията от Турция е  трудно да открия достойнства, които да направят нашата везна по-тежка, освен вероятно човешката свобода, на която се радваме в пъти повече. Иначе Турция ни превъзхожда в много сфери на живота и за съжаление човешка душевност. Ще си позволя само няколко примера, които със сигурност събарят митове и разобличават предразсъдъци.

1.Инфраструктура. Започвам с нея, защото Бойко Борисов я превърна в единствен смисъл на държавното управление. Продъни ми ушите с „подвига“ да построи автомагистрала „Тракия“, при това с европейски пари. Поне в участъка между София и Пловдив въпросното съоръжение е на светлинни години от турската пътна инфраструктура. У нас кръпки и неравности, там – асфалтът е като току-що поставен, настилките сякаш нивелирани, а лентите започват от три в едната посока. При това Турция има хиляди километри аутобани и не престава да строи, но без самохвалство и фанфари. И докато в София се чудят как да изградят пътни надлези, в Турция са вкакарали магистралата в тунел под град Измир. Всичко това без нито един евроцент помощ!

2. Трудолюбие. Когато посетите Турция разбирате, че българското трудолюбие е мит. Южната ни съседка е планинска земя с малко равнинни територии. Но всяка педя подходяща земя е усвоена и грижливо обработена. Реките са малко, но с канали водата е доставена до всеки земеделски парцел. В средата на септември  местните хора  са  засели всичко и очакват поредната реколта (в тази част на Турция прибират до четири). По същото време плодородните ниви край Марица в Хасковско и Пловдивско пустеят.  За нашите земеделци и една реколта е достатъчна,  колкото  да приберат субсидиите от ЕС.

3.Уважение към историята и културата. Турция  има изключителния късмет да е земя на древни цивилизации и артефакти (Троя, Ефес, Хиерасполис, Лаодикия, предполагаемата къща на Дева Мария, Кападокия и т.н.).  Макар и различни от културата и религията на турците страната  влага значителни усилия и инвестиции в тяхното консервиране и опазване. Навсякъде удещаш респекта към историята.

4.Туристическо развитие. Няма съмнение, че Турция е надарена от природата с благодата на топлото Егейско море и чудесния субтропичен климат. Туризмът е една растяща и печелевша индустрия, но далеч от мутринския блясък на родните курорти. Ниско строителство, съхранена природа и много зеленина. Пълен контраст с пейзажа на бетона, алуминия и стъклото, типични за българското черноморие.

5.Почтеност. Сигурно култивирана в културната традиция на пазарлъка, тя се е превърнала във водеща черта на човешкото общуване. За седмица  никой не се опита да ме излъже, а ресто се връщаше до последния коруш. На отиване ползвах таксиметрови услуги, за да се придвижа от Централна автогара до стадион „Васил Левски“. Шофьорът премина по най-заобиколния маршрут, само за да вземе две левчета повече. В Кушадасъ сбъркахме маршрутката към нашия хотел. Когато шьофарът разбра за грешката спря за да ни остави и не ни поиска никакви пари.

6.Гостоприемство. Навсякъде любезни и добронамерени хора, които щом научеха, че сме българи се разтапяха от симпатия с обръщението „комши“.  Далеч от претъпканото с комплекси и неоправдана непрязън отношение към турците в България.

7.Грижа за хората. Вероятно заради силните патриархални нрави турското общество умее добре да се грижи за хората. Водата, тази насъщна потребност, е изключително дефицитна отвъд Босфора и Дарданелите. Н турция, обаче, можете да купите бутилирана пода под цената, за която се продава в България.При това цената е постоянно ниска без значение дали се продава в малко селско магазинче, павилион на плажа, градско кафене или ресторант. За разлика от България, където цената на ктази насъщна потребност расте заедно с категорията на обекта, от който ще я купите.

8.Патриотизъм. Турците обичат ужасно своята страна и Мустафа Кемамал Ататюрк. Всяка втора къща има национален флаг или лик на бащата на турците.  Една от вечерите в курортния комплекс бе посветена на турските традиции и култура. Завърши с изпълнение на националния химн. Няма да забравя патоса, с който 15-те момичета и момчета от аниматорския екип пяха и развяваха националното знаме. Вчера, в деня на Независимостта, не видях нито един флаг на България по ловешките къщи и прозорци.

Това са фактите, които видях, други просто ги усещах. Невероятната държавна модернизация, индустриалния напредък, растящия стандарт. Няма и помен от онази изостанала държава, която България оставя бързо зад гърба си щом добива независимост от Турската империя. Тогава България е на една ръка разстояние от европейската цивилизация. Днес Турция е по-близо до цивилизована Европа, а ние в сянката на Ориента. Удивително прав е мой познат, който търси паралел между протестите в Турция и България. Казва, че там демонстрират за да запазят проевропейската администрация, а ние за да направим администрацията си проевропейска.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на зад граница. Запазване в отметки на връзката.