Защо входните тестове правят училището гадно?


стрес училище

Глупава практика е децата да понасят последствията от  всяко недомислие в образователните регламенти.  Всички знаем (като родители, учители, ученици) колко е трудна адаптацията  към учебните занятия след близо три месеца ваканция. Нежеланието да седнеш на чина е изключително силно. Точно тогава, сякаш за да е максимално гадно на децата, се появява още един демотивиращ фактор – входящите проверки на знанията.

Входящият контрол безспорно е нещо важно. Но вместо да бъде един рутинен източник на аналитична информация за нивото на знания, той се превръща в силно стресиращ фактор. За съжаление предпоставките затова произтичат от нормативната уредба.  Входящият контрол е уреден с една доста стара Наредба  №3 (от 2003 г.) за системата на оценяване. Член 8 ал. 3 от цитираната наредба императивно разпорежда  „В триседмичен срок от началото на учебната година се установява и оценява входното равнище на учениците“. Добросъвестният учител трябва да изпълни изискването, но съвсем не разполага с три седмици.  По ред  технически причини (празници, съгласуване на заданията, организация)  първата седмица почти не се използва. Така децата са принудени да направят 7-8 входящи проверки в следващите две седмици. Иначе казано всеки ден контролно. Дори и това не би било проблем, ако тестуването нямаше отношение към текущото оценяване на учениците. Да, ама  не!  В следващата  ал. 4 от същия член на наредбата става ясно, че“ Поставената оценка по ал. 3 е част от минималния задължителен брой  текущи оценки за първия учебен срок“. Т.е. всеки ученик стартира по повечето предмети с оценка от входното изпитване. Така децата се втурват да преговарят изучена материя (по част от предметите дори им се дават указания кои теми да си припомнят). Колкото и да се стараеш  психологически  и физиологически ограничения не позволяват ефективен преговор. Неуспехът, който често се материализира и в получената от входящия тест оценка, отблъсква и невротизира. Трябва да допълня, че получената оценка съвсем не е без значение.  В чл. 20 на Наредба №3 ясно е разписано, че „Срочната оценка се оформя от учителя, като се отчитат знанията и уменията на ученика върху учебното съдържание по съответния учебен предмет, изучавано през учебния срок, и при вземане предвид на текущите оценки“. Така, по силата на текстовете в наредбата входящотото изпитване е една от задължителните текущи оценки, а те са база за формиране на срочната. За да оценим тежестта на резултата от входящия тест ще поясня, че по предметите с 2 учебни часа (каквито са повечето  учебни дисциплини) броят на задължителните текущи оценки е 3. Вижда се, че резултатът от входящият тест би трябвало да представлява 1/3 от крайния резултат за срока. Дори да му се предаде различна тежест, влиянието ще бъде достатъчно силно.

Дискусионно е ,дали знанията от преходна година трябва да имат отношение към срочното оценяване на нов материал. По много от предметите се изучава съдържание напълно различно от предходната година. Очевидно входното тестуване не може да е обективен критерий за усвояване на новия материал. Мое лично мнение е, че входните изпитвания трябва да бъдат само с аналитичен характер и да предоставят възможност за изводи относно пропуските в изученото съдържание. Можем да ги сравняваме с резултатите от предходната година, но не и с постиженията по материала, който предстои да бъде изучен. Превръщането им  в задължителна текуща оценка не е от полза нито за учителя, нито за ученика.  Начинът, по който входните изпитвания са регламентирани към настоящия момент е наказание за децата. Наказание за тези, които са забравили повече. Наказания за всеки, който би опитал да преговаря за да постигне по-добър резултат.

Лошото е, че никой не е виновен. Министерството разглежда входните изпитвания, като индикатор за качеството на образованието и възможност за съпоставяне на знанията на „входа“ и „изхода“. Училищните ръководства  се съобразяват с изискванията на наредбата и изготвят триседмичен график за тестуването. Учителите нямат други опции освен да изпълнят нормативните императиви и да проведат в указания срок тестовете, а резултатите да включат в броя на текущите оценки. Само, че забравяме, че между редовете на наредбата са живи детски души. Те са тези, които отнасят  чиновническия  начин за съставяне на наредби и тяхното изпълнение. Добре известно е, че всяко изпитване е стрес. Когато  го правим важно за текущия и срочен успех, когато го  композираме  върху обемен учебен материал и го натрупваме  с още седем – осем изпитвания постигаме единствено възможното  – стрес и и усещане, че е гадно да се ходи на училище.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.