Да те пипне блогорея.


feather-pen-3Всяка година година в края на август празнувам рожден ден на блога си. Без фанфари, но с кратичка равносметка. Точно преди три години направих дебют като драскач на собствена отговорност  със статия за изгубените символи на ловешката гордост. Скоро написах втора, трета статия. Блогът започна да прилича на дневник, в който записвах разни мисли, идеи и емоции, връхлетели по някакъв повод в душата ми. През тези три години блогът изсмука бая енергия, но не можа да ме разколебае в нарцистичното желание да  чета сам себе си. А бе както се казва в поговорката блогър умора  няма. Ама наистина няма, съгласявам се гледайки близо 500-те публикации, скътани в архивите на блога ми. Що неврони съм изтрепал да ги пиша! Затова от уважение към себе си ги препрочитам. И така прескачайки от пост на пост  записах някой мъдри изводи за това чудо блога и онази бълнуваща душа, дето го списва. С насладата на истински откривател споделям някой от тях:

1.За да станеш блогър не ти е нужен талант, стига ти един компютър и платформа като wordpress, на която и дреме, че се излагаш по страниците и.

2.Ако страдаш от логорея, но никой не иска да те слуша, мини на блогорея- все някой ще се излъже да те прочете.

3.Блогоърството не е интелектуално занимание , а обикновен порок, също като алкохолизма, тютюнопушенето,  курвалъка или смъркането. Не си ти, ако не направиш една компютърна пътечка между буквите.

4.Блогърството учи на финес и изтънченост. Пак напопържаш, ама по –така, с метафори и алегории.

5.Блогърът може и да пълни страниците си с идиотии, но душата – със самовлюбена наслада. Гледа стотина прочита на последната си статия и вярва, че са разбрали идеите му. Де да знае, че тридесет попаднали случайно, двадесет и пет прочели само първото изречение, а всички останали грозно ругали, че си губят времето с такива глупости.

6.Блогърът е вечен виновник, всички четат написаното на стената, но накрая остава само неговото  име.

7.Блогърът си пада малко селски глупак – всички се крият зад чужди мисли, пък той пише със свои думи.

8.Блогърът е ментален ексцибионист, дръзко разголва душата си, че и срамно я тика пред очите на читателя.

9.Понякога блогърът е като виртуален хъш. Вечер главата му е замаяна от мисли за свобода, а сутрин от тежък махмурлук.

10.Блогът е като  своеобразна  санитарна хартия, с която да избършеш  екскрементите от  душата си.

11.Блогърът си мисли, че е „ад и рай, госдподар и роб, начало и край, демон и Бог?. А всъщност е един самотник, който изкачва върхове без  да знае, че никой не го следва. Един симпатичен идиот, който вярва, че може да изкопае дупка в морето.

Разбира се трите години ме научиха и на други неща освен самоиронията, но за тях ще разкажа на следващия рожден ден. А дотогава ще продължавам да пиша за душата, сърцето, приятелството, Езиковата, Ловеч, обществото, политиката, престъпленията, радостите, надеждите, бъдещето. Както отива на един болен от блогорея.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.