Поетика II: Bells of rock&roll


rockВсички знаят известния лаф „Мразим циганите и расовата дискриминация“. В този философски контекст веруюто  на фанатичния чалга фен би трябвало да бъде „Мразим метъла и готината музика“. Шегувам се, разбира се. Всеки има предпочитана музика и някакви основания да я слуша. Преди  няколко дни писах, че за мен музиката е послание – с ритъм, танц, текст.  Не мога да съдя ритъма или да обвинявам танца. Но текстът е това, което или ме печели или ме отвращава завинаги. Писах цяла статия за първичните послания на чалгата. Споменавам го само, защото днес  ще потърся контраста с посланията на рока. Лаконично казано чалгата те атакува под кръста, рокът – в гърдите и главата, като музика писана за сърцето и разума. Въобще не твърдя, че в рока няма блюдкави или откровено глупави текстове, но тези, които направиха рока световно явление определено държаха на  лириксите. Не знам кое точно ме запали по твърдия рок и метъла, дали power ритъма или въздействащите текстове.  Спомням си, че в моите ранни тинейджърски години с огромен ентусиазъм пеех  легендарните думи на Pink  Floyd  “We don’t need no education/we don’t need no thought control” , предизвикателната закана на Judas Priest “Feel as though nobody cares if I live or die/So I might as well begin to put some action in my life” или скандалното за комунизма отрицание на Twisted Sister “We’ve got the right to choose/and there ain’t no way we’ve lose it/this is our life, this is our song”. Пеех ги заедно с неясно звучащите гласове от гаражно записаните касети. Имах чувството, че бунтарския дух тръгва по вените ми и достига до сърцето и ума ми. Пораснах с посланията, ритъма и камбаните на рока. Тази музика и нейните текстове оказаха силно влияние върху характера ми и жаждата за свобода. Рокът и металът ме научиха да чувам текстовете и да трупам техните послания като малки музикални тухлички, с които изграждах своята жизнена философия. Рокът бе роден от бунта на едно младо поколение, което остаряваше с непокътнат дух и никакво намерение да сложи оръжията в социалната битка. Всъщност истинския рок и легендарните рокаджии останаха „бушуващи души“ и до ден днешен. Умилително е да слушаш 60-70 годишни побелели музиканти да пеят все за същото достойнство, чест и бунт, с които някога са запалили хипарското движение. Представете си в същото време празноглави чалгарки, които  възпяват единствено дашните си крака. И тъй като моята тема е поетиката, смисъла, съдържанието, посланието в рока ще си позволя да направя сравнение с рокаджийския плам от последните няколко години. Песните в рока са такова необятно море, че няма как да го преплуваш. Понеже за рицарите на металния звук почти няма празно се насочвам произволно към десетина по-нови албума. Не мислете, че ги подбирам, преглеждам само това, което се намира на диска в лаптопа ми. За стотиците cd-та просто нямам време. Със сигурност ще откриете десетки пропуски. С удоволствие ще им се насладя, ако ги публикувате като коментари.

Вече заявих, че близо пет десетилетия рокът остава верен на едни и същи стихии. Толкова много музикални стилове са изчезнали, а рокът сякаш е вечен. Безсмъртието е в неговия бунтарски дух. Групите остаряват, пръкват се нови, звукът се променя, но  огнения пламък не угасва. Точно този пламък избухва в лирикс от последния албум на Black Sabbath “Rise up, resist and be the master of your fate/don’t look back, live for today – tomorrow is to late”. Устремът на свободната душа е възпят и в парче от последния албум на друга рок-легенда Scorpions “You’re the rider of the wildest storm/Live your dreams before they’re gone/Feel the spirit that sets you free/Come away, come away, come away”. Свободата е най-святото убежище на рок бунтаря, ще я чуете в текстовете на остарелите групи и младите следовници. Доказва го великолипния стих в хит от последния албум на Sonata Arctica “Give me the right to be heard, to be seen, to be loved to be/everything I need to be me, to be safe, to believe in something/ I hdve the right to be heard, to be seen, to be loved to be/everything I need to be me, to be safe, to believe in something”. Бунтът в рока еманципира жените, понакога до по-независими и непреклонни от мъжета, защото както заявява една кралиците на металния звук  Lita Ford “Every door slammed in my face/told me a girl needs to know her place/I’m never listen, proved them wrong/hard rock their asses from here to Hong Kong/I’m not invited, but I’m coming anyway

Рокът и до днес призовава да живееш, следвайки своето сърце, като каубоя Bon Jovi “We weren’t born to follow/come on and get up on your knees/when life is bitter pill to swallow/you gotta hold on what you believe” Една от неувяхващите теми на рока е тази за вярата – в съкровени или святи символи. Звучи толкова различно, но искрено и дълбоко в лириксите на Bonfire “You feel cheated, mistreated, abused one again/you are so tired to living clichés/don’t give up and say farewell/keep your faith – ‘cause your faith will break the spell/it’s your life/ don’t you throw away/it’s your life/better days will come away”. Като реплика звучат стиховете на друг рок ветеран UDO “So read your book of faith/You will understand/So read the book of faith/you hold it in your hand/so read the book of faith/you’ll see the glory land”. Рокът е музиката на силните послания и решителните последователи, както припомня  друга метъл дива  Doro Pesh “Don’t look up, don’t look twice/All you got, you decide/It’s the time of your life/Get it up, take a ride/No more places to hide/There’s a fire in the sky”. Ако загубиш вярата, губиш пътя, смисъла, но и душата си. Чете се в едно от най-актуалните послания на Kiss “And I know this life makes fools of wise men, thieves and kings/ when we lose we live our lives like puppets in the string/close your eyes and you lose your soul”. Да, рокът се съмнява, може да е объркан и разколебан, но никога без посока и вяра, великолепно изпято от Black Sabbath  “But still the voices in my head/Are telling me that god is dead/The blood pours down/The rain turns red/I don’t believe that God is dead”.
Още от ранните години рокът е социално ангажиран и пее срещу неправда и лъжа. Шокиращ контраст с онези, които искат да те опият с вино и женски ласки. Съвсем различен е езикът на Black Sabbath, които те събуждат в циничата реалност “These times are heavy /And you’re all alone /The battle’s over, but the war goes on /Politics, religion, love of money too /It’s what the world was built for /But not for me and you, oh yeah!”. Рок музикантите едва ли са бедни хора, но зад всеки долар стои искреност и честни думи. Затова осмиват параноята на парите. Както например го може една от най-силно социално ангажираните групи Helloween “He is rich, so he never die/if money can buy/he says I don’t wanna be an angel/I wanna be God”. Жилото на съвременият рок не пропуска и корупцията и алчността, които убиват бъдещето на хората – “Cash flow, backhand – cream the lot/dirty business – from the crooks on top/sky’s the limit-devil’s underhand/they are digging in deep-we better make a stand/a cry of a nation-it’s not what we need/a cry of a nation-a global misery/a cry of a nation-why don’ you see” (U.D.O).От тук до бурята и революцията има само една крачка, която ще направи Accept “What’s wrong, with this picture /The poor get poorer and the rich get richer /Banks ready to forclose… „hard luck“ /Occupy the streets /Get up, take action, be a link in the chain reaction / it’s time to unify… „stand up“ /Get up on your feet”.
Разбира се рокът не е само битка, той е любов и приятелство. За всеотдайното приятелство пеят Aerosmith “I will catch never let you go/I won’t let you, go through it alone/So don’t feel left out/we all fall down” и Bon Jovi “I don’t wanna be another wave in the ocean/I am a rock, not just another grain of sand (that’s right)/I wanna be the one you run to when you need a shoulder/I ain’t a soldier but I’m here to take a stand because we can”. За любовта едва ли jрябва да давам примери, всички знаят че любвните рок и метъл балади изваждат душата и сърцето. Ще си позволя само един цитат, защото текстът е бижу, а думите разтърсват. Те са вплетени в романтичния .лирикс на Rasmus&Anette Olson “She was like April sky/Sun rise in her eyes/Child of light/Shining star/Fire in her HEART/Bright as day/Melting snow/Breaking through the chill/October and April/ He was like frozen sky/In October night/Darkest cloud/Endless storm/Raining from his heart/Coldest snow/Deepest thrill/Tearing down his will/October and April”.

Рокът е мисия, любов и вяра, свобода и бунт. Някога Боно беше казал нещо, което аз, често перефразирам  като „Чалгата ти казва, че всичко ти е наред, а рокът, че нищо не е наред, но можеш да го поправиш“. Рокът зарежда с енергия и вяра и когато тръгне по вените ти остава зараза за цял живот.  Както пеят Scorpions “We have been forever/And we shall always be/We can endure whatever/We are eternity/The spirit of rock will never die/Just like a rock in the ocean/In the spirit of rock we’re flying high/Always high on emotion”.

Рокът е камбана, която не спира да бие, да провокира, да вдъхновява, да упоява. Някога толкова силно, че да повярваш в думите на Manowar “I was born with a hero’s soul/If you got one then you know/Reach my hand where the eagles fly/I feel so tall I can touch the sky” Различна поетика от чалгата, нали?

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на музика. Запазване в отметки на връзката.