Аха, това било контрареволюция.


 

5674„Ние през феврсуари направихвме революция и свалихме Бойко Борисов и няма да позволим сега контрареволюцията на Сорос да обезсмисли усилията ни!“. С такава, позабравена от времето на ранния социализъм, патетика „революционерката“ Нина Гергова се кълне във вярност на премиера Орешарски в петък. Гневната дама представлява една от казионните псевдограждански организации ГИНОД (Гражданска инициатива за нов обществен договор ). Абстрахирам се от факта, че откакто чух името на организацията натрачиво извикват в съзнанието ми асоциации с геноцид и идиот, но няма как да не бъда впечатлен от погледа на тази гневна метежничка. Подобен огън са бълвали само очите на легендарната героиня от комунистическия фолклор Анка Картечарката. Естествено българската картечарка не пропуска да отправи и един откос по медиите, които вместо да показват добрите дела на тяхното правителство 50 дена започват новините с барабани и протести. Гледайки Нина в паметта ми изплува един позабравен образ на фанатичната комунистка, способна да обича до полуда всяка щуротия на своята партия и да мрази с неистова злоба, този който посяга на любовта и. Велик хуманизъм е улицата да свали Борисов, мракобесие и реваншизъм е, когато същата улица посяга на Орешарски, Станишев и прочие мерзавци. Народно благо е отстраняването на Цветанов, комплот на продажни гниди посегателството върху мафиота Пеевски. Права е Нина, на която отлично би подхождала ролята на картечарка, това си е баш комунистическа революция. Само една класическа сталинистка революция може да помита с такава ярост кадри и да поставя на тяхно място престъпници – я заместник министри, я областни управители. Както вече се е случвало след 1944-та година. Ясни са и враговете на народа – тези, които с ежедневните си оскърбления към бандата на Орешарски пречат на правителството да извършва благородни дела в полза на социално слаби и обществено огнетени. Още не са започнали да трепят потисниците на прогресивна България, но вече на хоризонта е Бисер Миланов – Петното, който заявява, че „щом правителството не може да се справи с платените протестиращи, неговата организация ще създаде доброволни формирование и ще ги излови само за десет дена“. Апашът си е внушил, че представлява организация, именувана на най-големия дефицит в неговия живот – „Свобода“. Неговата дебела криминална биография започва с дребни кражби и достига професионализъм в съпротива срещу полицая и нанасяне на средни телесни повреди. При такава градация в професионалната кариера няма по-подходящ за смазване на съпротивата срещу народната власт на Станишев. Аха да попитам какво прави един регистриран престъпник в Министерски съвет и се сещам за примери от комунистическата история, когато криманални отрепки като Шахо-циганина убиват зверски гнили интелигенти в ловешкия концентрлационен лагер „Слънчев бряг“. Цялата среща при премиера преминава в тона на познатата от филмовия епос комунистическа конспирация. Даже не липсват нелегални, които според Спас Колев от „Бързи смели, сръчни“ ( името на организацията му е различно, но беше твърде тъпо за да го помня), прииждат на пълчища от провинцията и наемат квартири с гнусните пари на Сорос.

Вече предвкусвам, че ни очаква яка деветосептемврийска есен, в която здравите сили на революцията ще дадат отпор, до последна капка кръв на платените империалистически агенти по площадите. Няма да питам кой ще финансира операцията по оцеляването на комунистическата власт. Филмът съм го гледал и знам, че е продуциран в рубли. Нито кой изправи тези интелектуални чучела в защита на правителството. Познавам фолклора и знам, че Анка лъска цевта на някой червеноармеец, а Шахо е спазарил опрощение на престъпленията срещу силови услуги за властта.  Дори не ме вълнува,  дали „Ла марионета“ Орешарски усеща вонята от блатото,  в което затъва. Преди седмица писах, че всичко което може българския комунист е да насъсква и противопоставя. Малко по-рано констатирах, че днешните комунисти изумяват със своята политическа дебилност. С легитимацията на гореописаните карикатури, Станишев, Миков, Манолова преминаха отвъд границата на изумлението.

Доскоро изпитвах съжаление към нормалните социалисти, срамени по-толкова недостоен начин от своите инфантилни водачи. Спрях да изпитвам съчувствие, когато видях с какво настървение се нахвърлят върху „блажни“ постове на областни управители, заместник-министри и членове на фирмени бордове. Нали това е революция, а след нея обикновено се граби.

Та ако февруарците на картечарката Нина са правили революция, за да докарат сегашното нагло управление на Станишев и Орешарски, нямам нищо против нашата кампания за изчистване на олигархията да бъде наричана контрареволюция. Нещо като противоотровата, която се дава на летално заразен организъм.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.