Поп Кръстю vs Дочо Шипков или за пораженията от комунистическата пропаганда


попЕдно градоустройствено предложение разбуни непонятни страсти в иначе конфузно  тихия откъм протести Ловеч. Предложение за  именуване на площад  на Свещеноиконом  Кръстю Никифоров, повече известен  като поп  Кръстю. Ловешки журналисти реагираха бурно на предложението, а областният управител господин Милко Недялков,  дори се закани да го върне, защото „макар историята да го е оневинила (поп Кръстю) не е герой , достоен  за кръщаване на площад“.  Приемам заявката на областния управител като нарцистичен опит да се покаже пред прожекторите, защото не може да не е знаел, че ден преди да се изпъчи в пресата, комисия на Общински съвет – Ловеч е върнала предложението.  Тази акт на връщане на решението провокира  Георги Мишев да заяви публично, че ще се откаже от званието „Почетен гражданин на Ловеч“, заради невежество на местния общински съвет. Както се казва разни хора, разни идеали.

Името на поп  Кръстю продължава да предизвиква сериозни спорове. Част от историческата мисъл го оневинява , друга продължава да бъде подозрителна към него. В този смисъл именуването в негова памет все още е дискусионно. Едно е сигурно, обаче, никой не е доказал, че е предател. За разлика от една друга далеч по-спорна историческа  фигура – Дочо Шипков. Човек, чиято дейност  дава много повече основания за определението „предател“ – на свободата, демокрацията, обществената справедливост, човешките права. Само да припомня, че Дочо Шипков е Първи секретар на Околийския комитет на БКП през периода 1944-1950, време на беззаконие, зверски убийства и ограбване на хората от комунистическата власт.  По-късно (1956-1959 г.) отново е Първи секретар на околийския комитет, а от 1960 г. до 1966 г. е Първи секретар на Окръжния комитет на БКП. Да припомня, че през този дълъг негов мандат на властващ  началник е открит, съществувал, убивал, унижавал, безчинствал лагерът на смъртта „Слънчев бряг“ (1959-1962 г.). Всичко това е ставало със знанието, съгласието, сътрудничеството, подкрепата на Дочо Шипков. Пред неговия поглед лагерници са строили редица обществени сгради в град Ловеч.

Ето на този човек, чиято дейност е нанесла неизлечими рани върху душите на стотици ловчалии, бе организирано помпозно юбилейно честване (100 години от рождението) само преди месец. Със участието на институция като Регионалния исторически музей в Ловеч. Тогава местната журналистика  не изпита капка гняв, срам или погнуса. Не реагира, не осъди. Тогава настоящият областен управител пишеше хвалебствени възпоменателни статии в своя вестник и централния печат и не поставяше на съмнение геройство на Дочо Шипков.

Юбилеят  на Шипков бе отбелязан тържествено, но никой не се сети за петдесетгодишнината от  създаването (2009 г.) или закриването (2012 г.) на срамния лагер на смъртта. Нямаше възмутени статии или репортажи  за унизителния  факт, че двадесет  години след като уж се отрекохме репресивния комунизъм , на кариерата няма мемориал в памет на жертвите и с извинение към историята.

Нужни са ни обществени дискусии  и толерантост към различни гледни точки. Защото герои са тези, които признава обществото, а не нашите субективни фантазии. Предатели са тези, за чиято обществена вреда  има  исторически  доказателства. Другото е архаично мислене, клиширано в комунистически те догми. Които чрез поп  Кръстю обвиняваха цялото българско свещеничество, а  чрез Дочо Шипков героизираха  диктатурата на  пролетариата, наложена чрез насилие и масови убийства. Тъжно е когато публичните реакции са потопени в реминисценции на комунистическо възпитание и манипулация.

А позицията на  господин Георги Мишев би била далеч по-силна, ако се откаже от званието „почетен гражданин, защото не иска да стои в една редичка със споменатия Дочо Шипков. Несериозно е да го прави за решение, което очевидно не е проучил добре.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.