На кого пречи Езиковата?


egЗадъхването на училищната мрежа е едно от първите видими последствия на демографската криза. С всяка изминала година проблемът е все по-отчетлив и стресиращ . недостигът  на ученици изправя в остра, често нелоялна конкуренция, различните училища. И тъй като никой не схваща себе си като недостатъчно атрактивен, търси причините и вината в другите.

Дълго време тихо и под сурдинка, а отскоро публично и все по-официално злият корен на проблема се търси в широкия профилиран прием на Езиковата и Математическата гимназия в Ловеч.Само преди седмица ресорно отговорния за образователната политика заместник-кмет, господин Пламен Петков,  постави пред общинската комисията по образование и култура въпроса за възможното свиване на приема в двете водещи училища в общината.

Рефренът съвсем не е нов, а е по-скоро ехо от тезите на няколко директори на общообразователни и технически училища, с които оправдават системните провали в планувания прием. Нямам никакво желание, нито потребност, да влизам в полемика с твърдения, които са предварително обречени, заради стремежа да унищожат конкуренцията за сметка на всеобщото оцеляване, независимо от качеството на предлагания образователен продукт.Ще си позволя да оспоря няколко  абсолютно безпочвени мита, ползвайки факти от настоящето на училището, което познавам достатъчно добре – Езиковата гимназия в Ловеч.

Мит първи. Езиковата взима огромна част от учениците и не дава възможност на другите училища да сформират паралелки. Много от гласовете в този хор дори не са си направили труда да проверят колко ловешки деца попадат в паралелките на Езиковата всяка година. Гимназията прави между 3,5 и 4-ри паралелки с местни ученици. За сравнение ПГМЕТ и ПГИТУ  имат амбицията да формират също 3-4 паралелки ежегодно (с приема след 7-ми и 8-ми клас) . Позволявам си сравнението, защото посочените училища разчитат тотално на ловешки деца. Излиза, че въпросните  професионални гимназии считат за нормално да направят повече ловешки паралелки отколкото езиковата гимназия.

Втори мит. Езиковата отнема, а не дава на Ловешка община. Пак по време на споменатата вече дискусия една от експертките в отдел „Образование“  заяви, че Езиковата подготвя емигранти,, които не се връщат и следователно не дават на Ловеч,  докато професионалните гимназии обучат специалисти, които се реализират в местната икономика.  Като оставя на страна факта, че това е опит да се прехвърли проблема от болната (зле работеща администрация – слаба местна икономика) на здравата глава, се питам  дали като лишим  част от ловешките младежи от шанса да учат езици и получат по-добро образование ще осигурим повече качествени кадри за бумтящата местна икономика?  Ще си послужа с аргументите на цифрите, пред тях мълчи и най-объркания експерт. През последните три години Езиковата приема ежегодно над 80 деца от други общини, което представлява около  45% от всички ученици в училището. През тази кампания, при все още незавършен прием, са записани 91 деца от други общини, категорично над половината от общия брой на планувания прием! Ако намалим  приема поне  20-на ловешки, а не външни деца ще бъдат лишени от достъп до училището.  Още малко числа в контекста на това, кой взима или дава на общината. През 2013-2014 година в Езиковата ще се обучават  379 деца от други общини.  Чрез стандарта за издръжка в училище и пансионите тези деца ще внесат в общинския бюджет над 800 000 лева!

Мит три. Ако намалим профилирания прием ще осигурим достатъчно ученици за професионалните гимназии и по-малките общообразователни училища. Човек, който се е насочил към езиков профил едва ли ще избере някаква  техническа професия. Факт е, че минималния бал за класиране в нашата езикова гимназия през  тазгодишната кампания е по-висок от минималния бал  за езиковите училища в Плевенска, Великотърновска, Габровска, Русенска, Врачанска , Видинска, Монтанска област, както и за някой училища в София и Варна. Пак ще си послужа със статистика. Минималния бал за различните профили в Езиковата след второ класиране варира между 30,2 и 30,5 (за английски с немски език 31,6). Същевременно на същия етап от класирането минималния бал във великотърновската езикова гимназия е 28,8-29,8, в Априловската гимназия в Габрово е 29-30,  в английската гимназия в Русе е 28,3, в  Средното училище за европейски езици в същия град 28,7-29,7.  Дори в някой езикови училища от София (18-то „Уйлям Гладстон“, 7-мо СОУ, 30-то СОУ„ 23-то СОУ, 32-ро СОУ)“) и Варна („Федерик Жулио Кюри“, ГПЧЕ „Йоан Екзарх“, СОУПЧЕ „Пушкин“)  баловете се колебаят около 28-30. Посочвам примери само от Северна България, защото всеки, който държи на чуждоезиковото обучение би могъл да се насочи и да бъде приет  във всяко от споменатите училища. Това, разбира се, няма да разреши местния недостиг на ученици, само ще увеличи потока на учащите в други региони от страната.

Мит четири. Големият прием отваря вратите за ученици със слаби резултати и възможности. Както вече споменах минималните балове за прием в ловешката езикова след втори етап на класиране се колебаят между 30.2 и 30,5. Това означава, че кандидатите приети с най-ниски резултати са постигнали около 4,50 на проведените външни оценявания. За преобладаващата част от приетите оценките дори надвишават 5,00. Това едва ли са ниски резултати, като се има предвид, че в Габрово, Плевен, Велико Търново, Русе, Враца, Монтана, Видин и някой училища от Варна и София  летвата на приема слиза до четворки.

Мисля, че горепосочените факти ясно показват, че Езиковата не е проблем, а мотор на местното образование. Едно от малкото ценностно оцеляващи училища  сред  талазите посредственост, заливащи все по-непоправимо местното образование. Освен това все още е име  и национален  символ от тези, които Ловеч притежава все по-малко.Затова е странно желанието да посегнеш на нещо силно и работещо, за да спасяваш съмнителни стойности. Освен ако талазите на посредствеността не са засипали вече и ловешката общинска администрация.

Иначе, както отдавна се знае, на крива ракета и пречи Космоса!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.

6 Responses to На кого пречи Езиковата?

  1. Здравейте, казвам се Пламен Господинов и съм бивш възпитаник, випуск 2004 г, на ГЧЕ „Екзарх Йосиф 1“, немска паралелка. След завършване на висшето ми образование се върнах в гр. Ловеч и вече 5 години живея и работя тук. Имам няколко колеги завършили също „Езиковата“, имам и приятели от „Езиковата“ , които взеха трудното решение – „да останат в гр. Ловеч“. Ами да, ето ни тук и всеки ден доказваме колко много ни е дало нашето скъпо училище.Така че тази „екпертка“ от отдел „Образование“ , мога само да я попитам какво направи Община Ловеч, за да ни задържи в града? Нашите управници трябва да се научат, че първо трябва да дадеш и после да получиш. Но не, те искат резултатите веднага, без да дават нищо. Те няма търпението да инвестират в образованието, в разкриването на работни места и в подобрение на живота в града. Не, те искат плодовете сега, в този мандат!

  2. Tsvetelin Tsokov каза:

    Иво, гениална статия, както почти всички. Поздравления!
    Мит две е много добре обоснован. Тия от общината, които твърдят обаче, че ЕГ отнема, а не дава – какво си мислят? Че е по-добре да си останат децата ни/им прости и неуки, за да си стоят тук до тях ли? Не е ли по-добре да се образоваш и да идеш навън да сравниш и после да се върнеш? Това е голяма простотия. Ако има такива мислещи – нека си останат простаци, но да не закачат бъдещите поколения !!!

  3. Veselin Topchiev каза:

    „Пак по време на споменатата вече дискусия една от експертките в отдел „Образование“ заяви, че Езиковата подготвя емигранти,, които не се връщат и следователно не дават на Ловеч, докато професионалните гимназии обучат специалисти, които се реализират в местната икономика.“
    Това ме срази…. Явно експертката е истински заета в отдел „Образование“, за да знае каква местна икономика има в Ловеч.
    Ловеч е бил с население около 50 хил. преди 20 години. Имало е място за всички, които не искат да учат език, а да получат професия – Дочо Пенков, ТМЕТ, Кожарски техникум и др…
    По последни данни населението е около 15 хил, а много от споменатите училища вече пустеят. Оправихме всичко та и Езиковата се хванахме да оправяме!
    Статията наистина ми хареса и доказва как може да се случва абурд след абсурд…

  4. Radoslav Petrov каза:

    Тези намерения на „експертите“ в общината и в държавната администрация като цяло, потвърждават един въпрос, който никой не повдига. България отделя най-малък процент от бюджета си за образование в сравнение със всички страни в ЕС (а вероятно и в сравнение с доста от Азия и Африка дори). И тази тенденция се затвърждава в последните 20-тина години. С две думи – политиците (като цяло) нямат полза българина да е образован. Прост народ се управлява лесно.

  5. Господине, вие сте изкарал, че в училището влизат все умни младежи, а аз от години слушам от различни преподаватели, че нивото (интелектуалното и на маниери) спада с всяка година повече. Кому да вярвам?

  6. ivo rainov каза:

    Нима нивото в Първа Английска и Езикова гимназия „Пловдив“ не паднало? Едното няма нищо общо с другото. Най-добрите от ловешко идват в Езиковата. А това, че една малка общност ще дава все по-малко висококачествен материал е ясно. А Що се отнася до идващите отвън – те наистина са на доста високо ниво.

Коментари са забранени.