Животът между Слънцето и сянката


indexНаскоро публикувах ФБ пост за смисъла на живота. Позволих си да развия тезата, че историята помни хора като Архимед, Леонардо, Шекспир, Армстронг…, но не и оядените владетели и управници от тяхното време. Както и факта, че очевидно смисълът на живота се измерва с постиженията, а не с броя на банковите сметки, лакеите, които угодно ти лъскат обувките или гаджета, преминали през  леглото ти.

Някъде в коментарите под  поста прочетох, че тезата, едва ли не, обезсмисля живота на всеки, който не е достигнал високи постижения. Твърде буквален прочит и прибързана емоция. Думите  са послание, поне за мен.  А посланието е като слоган –простичко изречение, което те кара да мислиш, чепкаш и осъзнаваш. Думите са провокация срещу първото възприятие, срещу рутинния прочит.

В думите от онзи пост закодирах моето прозрение, че животът  ни се движи по  различни траектории и се осмисля от различни усещания. Изживяваме дните си напрегнати или великодушни, обсебени или даряващи, взрени в смъртта или убедени във вечното тържество на живота.

Хората, вперили поглед в хипнозата на смъртта броят дните със страх и съспенс, че не могат да опитат достатъчно от удоволствията  на живота. Искат панически да грабят от всичко, което животът предлага. Почитат парите, нагона и първичните страсти. За тях животът звучи в шумоленето на банкнотите, в звъна на пълните чаша, в стенанията на поредната мацка или пич, преминали през леглото.  За тях животът е трупане, консумация, обладание. Хедонистичен нагон, за който няма неморални средства.

Само ако можем  по-често да се сещаме , че животът не започва и не завършва с нас.  Всичко, което имаме  дължим на онези, преварили ни в земното обитание.Днес живеем в пъти по-леко от предците ни, благодарение на онова което са натрупали  по хълмовете на времето.   Знаем  в дози повече, заради откритията , които са ни оставили.  Животът струи от всяко тяхно завещание. Глупаво е да търсим и откриваме техните постижения само в книгите, откритията, техническите достижения. Смисълът често е в далеч по прости постижения – опитът, който сме добили от нашите възпитатели, ценностите , наследени от нашите родители,  душевността, изсмукана от човешката история и традиции. Въобще не е нужно човек да живее с мечтата да бъде Леонардо или Шекспир. Отчаян опит да търсим  безсмъртие в сянката на нещо величаво.  Кой казва, че животът няма смисъл, ако не си оставил велики подвизи.?  Смисълът е в това да те помнят, колко души няма значение. Смисълът е в това, да продължават да ползват  това, сътвореното от теб, без дори да имат представа кой го е оставил. Смисълът е да продължават да възпитават това, което си възпитал. Смисълът е в това да бъдеш добър родител, вдъхновяващ писател, почитан  актьор, незабравим учител, всеотдаен приятел, човечен колега, креативен ум, обичащ  човек,  свободен гражданин, отговорен  работник, вярващ  мирянин…   Смисълът е в това да вземеш от живота по-малко от  онова, което ще оставиш  след  себе си. Не пари, а светлина.

Смисълът е нещо толкова просто, като в онази еврейска  притча, която разказва как възстария Елиеху садял фурми. Минал съседът Хаким и след като получил отказ  да пийнат по нещо се присмял, че старецът сади дървета, от които поради преклонната си възраст, няма да може да яде фурми. Старикът се усмихнал и  мъдро отговорил „Няма значение. Аз цял живот ядох фурми от дървета, посадени от човек, който не е очаквал да ги опита, длъжен съм да посадя за тези след

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.