Видяхте ли намигването, господин Казанджиев?


vazstanovyavat-propadnaliya-most-v-lovech-do-shest-mesetsaВярващите обичат да казват, че Господ понякога ни намигва. Атеистите, че съдбата ни предупреждава.  Едно такова намигване или добронамерено предупреждение изживя нашата ловешка общност през последния месец. Само за няколко седмици гневът на природата (или сила свише)  посегна на един стар транспортен мост, една нова, екстравагантна сцена с нейния воден екран и дворове и мази на много  частни домове по булевард „България“.

Тъй като усещам недоумение бързам  да обясня, за какво ни намекват силите, стоящи над нас.  За простички неща – че сигурността на делника и спокойствието на хората стои пред всеки елементарен pr, а парите е добре да се харчат за практични неща вместо за екзотика и изгъзици.

Още първата висока вода, а такива са обичайни за пролетния талвег на Осъм, за малко да отнесе новата градоустройствена гордост на кмета Казанджиев и неговия проектен екип – водната сцена и прилежащия към нея воден екран.  Ако не беше бдителността и навременната  намеса да Данчо Заверджиев целият спиращ  дъха воден атракцион щеше да поеме надолу по течението. Е, нямаше да стигне далеч, вероятно щеше да спре в някой от многобройните гъсталаци, „задушили“  изоставената от кмета  река.  Закачките на пролетните порои, разбира се, пораждат куп  въпроси.  Кой архитектурен гений проектира това  чудо, склонно да следва първия повик на буйната вода? Колко пари ще ни струва всяко вкарване и аварийно изкарване на сцената и екрана? Съизмерими  ли са парите, които получаваме като европейско финансиране, със средствата, които ще предвиждаме и разходваме за поддръжката на тази скъпа атракция? И най-вече кой  човешки проблем  решихме и с какво облекчихме ежедневието на хората?  Проектът „Корени от миналото, мостове към бъдещето“ струва над 500 000 лева. От тях 40% са похарчени за сцената и екрана – само за изработване и монтаж. Средствата за поддръжка тепърва ще пишем  в сметката. Средствата от собствения бюджет, с които съфинансираме проекта надхвърлят няколко десетки хиляди (заедно със средствата за довеждане на електрозахранване). Всичко това  за едно скъпо удоволствие, което, както се вижда, може да бъде пометено само с един дъх на природата.

Все по това време водната стихия понечи да събори транспортния мост към индустриалния квартал, но ни пожали. Защото при по-драматични обстоятелства можеше да има жертви и материални щети. Огънатият мост  ни остави пред ограничения достъп  до индустриалната  част на града и няколко села  и задължението да търсим значителни суми за неговото възстановяване. Бедствието е неудобство за гражданите, но финансово натоварване за бизнеса, който трябва да използва обходни транспортни маршрути и е пред заплахата да остане без газоснабдяване през зимата. Казват, че проблемът с моста бил подпомогнат от затлачената река. Не съм хидроинженер и не знам, дали това е истина.  Но съм сигурен, че занемаряването на рекат и моста е управленска безотговорност. Още преди 7-8 години инженер Богомил Караджов, в качеството си на заместник-кмет, предупреждаваше, че състоянието на повечето мостове е критично.  Очевидно думите му са били посрещнати  с високомерно безразличие, защото през  отминалите  години можеха да се намерят и желание и програми за почистване на реката пи укрепване на моста. Със сигурност и собствен финансов ресурс, прахосван като кофинансиране по проекти със съмнителен ефект  и полза. Включително и  като тежки  глоби и санкции по нарушения  на  тези  проекти.

Например само по проекта за реконструкция на булевард „България“ дължим  800 хиляди лева санкция. Заедно с вече платена санкция сумата набъбва до почти 1 млн. лева. Дали тези пари, които ще плати всеки ловешки гражданин нямаше да стигнат за навременната реконструкция на падналия мост и почистването на реката? Да не говорим, че както вече  нееднократно съм споменавал реконструкцията на булеварда остави един стар и жесток за гражданството проблем – наводняването на къщите и мазетата на някои  от блоковете при  честите порои. Познатата  липса на инженерна мисъл и сърце за проблемите на хората. Само преди няколко дни високата вода отново заля имотите на гражданите. Гражданите, които ежегодно плащат със свои средства за инженерните пропуски при реконструкцията, а сега солидарно с останалите  членове на общността ще трябва да плащат и за безобразията при изпълнението на проекта.

Един дъждовен юни месец, една логично висока река и недопустимо много пробойни в похода на господин Казаджиев за усвоява еврофондове.  Умните ползват  тези пари за да решават проблеми на хората, тщеславните с  поредната безсмислена сцена. Казват, че умните се учат от грешките на другите, глупавите – от собствените. Дано да имаме разум да бъдем поне от глупавите. Защото е редно да се замислим за реалните проблемите на хората  преди някой мост наистина да се срути.

Господ вече ни намигна.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.