Гражданин е този, който има лична карта. Нищо повече.


личнаТези дни често ме питат какво се случва в държавата. Питат ме млади хора – в училище и във фейсбук. Събитията са непонятни за едно цяло поколение, което току-що е излязло от безоблачния свят на тинейджърството и  гребе от  щастието на ранната младост. Трудно е да разберат защо едни хора протестират повече от седмица – не за пари, а за морал, ценности и справедливост. А социалната буря от последните седмици е обществен депозит за смислено бъдеще точно на това поколение!

Наскоро слушах Георги Мамалев в едно телевизионно участие. Разказваше с  тъга, че днес неговите синове издигат на протестите  къщите лозунгите, с които нашето поколение протестираше преди 24 години. „Значи нищо не сме постигнали за отминалите десетилетия“ заключи актьорът.

Замислих се. Ако младото поколение на България не разбира смисъла на битката за морал, ценности и справедливост, значи наистина нищо не сме постигнали за гози четвърт век. Министърът на образованието Клисарова ме разсмива почти всеки ден с бисерите си. В едни от тях заяви, че скоро научила, че има и функционална неграмотност. А дали разбира, че има още един тип – социална неграмотност? Неспособността да проумееш философията на гражданското общество.А понятия като гражданин, човешки право, личностна позиция, човешко достойнство, свободен дух, социална солидарност  се формират в училище. Значи родното образование не ес вършило достатъчно за да формира социална грамотност. Макар да съм правил необходимото, за да възпитавам личности, не мога да не се чувствам  част от гражданския провала  на българското училище и учителство. Затруднявам се да кажа какво точно „произвеждаме“ –  може би зубрачи, лицемери, нагаждачи, имитатори, подражатели,  изпълнители. Но не и свободни и мислещи граждани.

Свободата е отменена в училище,  Официално и то не от 24-ри, от близо 70 години.  Интуитивно го усещах като ученик. Съзнателно го разпознавам като учител. Напоследък процесът си е направо държавна поръчка. Светогледните  дисциплини (литература, история, география, философски цикъл)  отстъпват все повече място в програмата за сметка на различни технически умения.  Резултатът е, че децата все по-добре боравят с нови технологии,  компютри, но не умеят да общуват и да проявяват елементарни социални компетентности. Свободата е „арестувана“ в учебното съдържание. Имаш  задължението да възпроизвеждаш, нямаш правото да разсъждаваш. Свободата е нежелана в учебните часове, където собственото мнение и позиция  не са толерирани. Свободата плаши дори в крехките форми на ученическо самоорганизиране, зорко контролирани от училищните ръководства. Мимолетно в някоя и друга тема се споменава за граждани, гражданско общество, човешки права, но в училищната действителност всичко това е суспендирано. А гражданин е не този, който е зазубрил безсмислени определения, а този който умее да мисли, да отстоява позиции, да формулира и защитава каузи.

В най-новата история на България родното училище е неочакван съратник в покушението срещу гражданското общество. Българското училище проспа  мутризацията на обществото, чалгизацията на нравите, издевателствата на плеада управленски недоразумения, деградацията на училищните правила и норми. Училището се превърна в слаба и зависима институция, учителите в оцеляващи.  Вместо справедливост тържествуват интересите и претенциите на  на високопоставени родители-парвенюта. Вместо школа  за морал е школа  за перфидни измами (на изпитване, матура, изпит). С двойните стандарти на отношение и конфронтиращи се модели на педагогическо поведение ценностите отдавна са забравени.

Училището е очевадна жертва на духовната криза, душеща България. Затова произвежда социално неграмотни млади хора, за които свободата, гражданското право и гражданското самочувствие са неразбираеми  идеали. Тяхната  човешка философия пак се крепи на три неща, но онези от чалгата – скрити в чинията, бутилката и сините прашки.

Разбира се има и различни. Те физически  и духовно стоят зад протестите. Други схващат моите обяснения. Но за мнозина протест е непонятно упражнение, а ценностите ненужни скрупули. А тяхната представа за гражданин? Както беше писал наскоро езиковски зрелостник в своята писмена работа – гражданин е човек, който има лична карта. Нищо повече!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.