Не мога да бъда предател!


протестЗа глухия всички, които танцуват са луди. Трябва ли да спра да танцувам?

За слепия нощта е тъмна и безкрайна. Трябва ли да не харесвам  цветовете на дъгата?

За немия всяка песен е безсмислено усилие. Трябва ли да се откажа да от музиката щом ми е готино?

За безсърдечния емоциите са загуба на енергия. Трябва ли да престана да обичам?

За малодушния  думите са оправдание. Трябва ли да намразя думите?

За сервилния коленете са житейска опора. Трябва ли да спра да мисля, че е по-добре да ме държат изправен?

За неграмотния буквите са черни, грозни завъртулки. Трябва  ли  да престана да чета и разказвам прочетеното?

За апатичния агората не е любимо място. Трябва ли да се откажа от правото да бъда гражданин?

За посредствения всеки начетен е празен дърдорко. Трябва ли да се срамувам, че съм образован?

За еснафа случващото се зад  табелата на Ловеч е  чужд  бизнес. Трябва ли да предам протеста на умните, младите, родителите  с малките дечица на рамене, които се борят да разделят късче щастие с глухия, слепия, немия, безсърдечния, малодушния, сервилния, неграмотния, апатичния, посредствения, еснафа?

Не мога да бъда предател!  Затова пети ден кротко протестирам пред ловешката община. Защото искам да бъда изправен гражданини, който танцуваа, харесва  дъгата , чува  музиката на  думите, обича децата, младите, образованите и споделя техните истории!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.