Дали лекарят знае рецептата за болното образование?


9b9fe174c6759c584108f24588bc79a0За първи път от поне 8 години правителствана програма не определя образованитео като приоритет. От една страна добре – позицията е искрена. Управленската биография на Орешарски не позволява популистко заиграване с образованието. Ще бъде цинично да имитира грижа за просветния отрасъл.От друга страна е много лошо, защото държавата абдикира от смисленото и неотложно реформиране на сектора. Всъщност това не е новина. Да си спомним, че две Народни събрания (40 и 41-во) имитираха усилия да разработят нов закон за образованието, но така и не го приеха.  Съвсем според очакванията новите управляващи вече заявиха намерения за ревизия на текстове и нови обществени обсъждания. Дори и при добро здраве на този парламент и правителство ще бъдат загубени още поне две години. Излиза, че за да приемем нов реформаторски закон и да тласнем напред образованието са ни нужни 10 години! Дали се пита някой за това дест годишно безвремие колко напред са отишли образователните системи, стандарти и постижения на другите европейски държави или на модернсите общества от други континенти?  Това, че българските политици не са държавници е печално проверена практика в последните две десетилетия. Далеч по-зле е, че немогат да достигнат  интелектуалния размах на следосвобожденските политици. След Освобождението само за две-три десетилетия е организирано съвременно образование, а държавата не жали средства за просветата на българчетата. Български младежи отиват да се обучават в чужбина, но държавата им създава привлекателни условия да се завърнат и да приложат наученото на ползу роду. Резултатите не закъсняват. България се превръща в бързо развиващата се, модерна европейска държава. Съвременните политици само за две десетилетия сринаха образованието до нива, съпоставими с азиатски и южноамерикански държави. Все повече българи отиват в чужбина, за да избягат от дискредитираната, корумпирана и все по-задълбаваща в посредственост университетска образователна действиетлност. Естествено държавата не прави нищо за тяхното привличане и образованите българи работят за чужди нации. Естествено там раждат и децата си. Няма просперитет без образована нация. Ниското качество на образованието обрича България на специализация в дейности с по-ниска квалификация. А модерните, богати общества печелят от високи технологии, наука и компетентност. Точно затова парите вложени в образование после се отблагодаряват на цялото общество. Като създават висока принадена стойност, конкуренция и растящи доходи. Човек трябва да е голям наивник, за да си мисли, че можем да гоним по развитие и благоденствие развитите страни снашето  разкапано средно и висше образование. При сегашното политическо и обществено разбиране сме обречени на бедност и слугинска роля в Европейския съюз!

Кабинетът „Орешарски”,  въпреки че не си криви душата в лъжи колко обича образование, е длъжен да направи и елементарн правилни стъпки за да тръгнеп по пътя на модерните икономически модели. За съжаление първите заявени намерения на новия министър на образованието госпожа Анелия Клисарова са далеч от подобно очакване. Внимателно чета и слушам  всичко казано и написано от нея. В пороя от  думи се разпознават само две идеи – качеството на образование и реформиране на делегираните бюджети.

Първото звучи като заклинание. Няма  дори едно ясно намерение като как ще гоним по-високо качество. Защото инструментариума в тази посока е доста разнообразен – реформиране на системата, финансова подкрепа, дисциплиниране на сектора. Реформи очевидно няма да има. Думите на министъра са ясно заявено намерение за замразяване на ситуацията в сегашния вид и разширяване на социалната политика в подкрепа на слабите училища. Най-общо това означава заделяне на значителен ресурс  в грешна посока. Това нито ще увеличи конкуренцията между училищата, нито ще ги направи по-здрави, нито ще спре сегрегацията и дискриминацията на децата в достъпа до равно образование. Защото министърът няма как да ме убеди, че ще може да осигури в едно училище със 100 деца материално-техническа база и квалифицирани специалисти, равни на училище с 1000 ученици!

Не разпознавам и намерения за  финансова подкрепа. Съвсем логично за управленската концепция „Орешарски”. Финансова подкрепа означава увеличаване на единните разходни стандарти със строги изисквания за подобряване на материална и спортна база, квалификация на учители, преференции за млади специалисти, извънкласни дейности, подобряване заплащането на  заетите. Всичко, което научавам от изявленията на министъра е, че заплатите на учителите не са лоши и само трябва да се помисли за по-малките и онеправдани училища. За другите, по-горе споменати идеи, осенение все още няма.

Не прочитам и дума за дисциплиниране на системата.  Спаделям мнението на министър Клисарова, че за подобряване на качеството трябва да се засили контрола при проверката на входните и изходните нива на учениците. Но със строги правила и механизми, които да придадат реална стойност на оценките. Това означава отказ от срамно ниските нива, които трябва да бъдат покривани  и твърда политика за преустановяване на измамите при външните оценявания, превърнати в невиждани кампании за подсказване, преписване и прикриване на ужасяващо ниското ниво на голяма част от учениците. Както и сериозни промени в демотивиращата практика на кандидатстудентски прием с 52 университета и  места за повече студенти от завършващите средно образование. Днес всяка матуритетна тройка означава студентска книжка, а тройките  са на една ръка разстояние – закачени някъде в тоалетните. Та качеството означава истински резултати, а това изисква дисциплина. Но за нея липсва реформаторски ентусиазъм.

Другата важна идея на министъра е да се усъвършенстват делегираните бюджети. Хайде забележете не да увеличим стандарта сиреч парите, а да усъвършенстваме тяхното разпределение, така че малките училища и тези които работят в „по-трудни условия” да получат бонуси. Госпожа Клисарова има и конкретно предложение как да стане – като измерим постигнатите резултати. Е, да де, ама те са пълна порнография по горните причини. Пък и бодряшкото намерение някак заглъхна, след като бе обявено, че тази година са постигнати най-лошите резултати по-български език за четвърти клас.

Поредната камбана за драматичния спад на нивото на подготовка на българските деца. Явно ситуацията изисква радикални промени, а не козметика.

Имам сериозни опасения, че госпожа Клисарова ще бъде поредният ректор, който в качеството си на министър ще гледа от близо срива на родното образование. Но може би това устройва еднакво добре и т.н. политическата класа и безобразно раздутата университетска мрежа. Проверих и узнах, че през миналата година в Медицианският университет на госпожа клисарова са приемали с 3-ки. Оцеляването е по-важно от бъдещето!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.