Благодаря ви, приятели! Душата ми прелива от вашата обич!


thank you„Истинските неща в живота са твърде малко, а моментите на щастие минават толкова бързо.“ Така започват пожеланията в една трогателна картичка, подписана от настоящия ми 10-ти Д клас. Тези прекрасни момичета и момчета сътвориха най-голямата и мила изненада във вчерашния ден. Страхотно е да попаднеш  в класна стая, украсена с разноцветни балони, запалени свещи и разкошна торта! И под шумните възгласи на щастливо усмихнатите деца да се почувстваш наистина специален в деня на поредната годишнина от рождението!  Често любовта идва неочаквано и на по-големи дози, отколкото заслужаваш!

Рожденият ден е ден като всеки друг. И ако липсват салютите на приятелството е само един кахърен повод  да си спомниш, че си приключил още една година в биографията. Приятелите, те превръщат делничния ден в истински празник, даряват мигове на радост, карат душата да се смее, понякога и трогнато да плаче!

Пожеланията на стотици приятели сгряха вчерашния делник. Подариха ми букет от сърдечни послания, пъстър от красиви думи и окъпан в искреност  и обич! Благодаря за всеки ред, за всяка дума! Благодаря за всяко пожелание за здраве, радост и обич! Защото щастието е неизбежно, когато си дарен с физическа кондиция и обичащо обкръжение.

Благодаря за всяко пожелание за  смелост, непримиримост и борбен дух! Защото истината и справедливостта се нуждаят от много апостоли, готови да споделят и следват! Благодаря на всички, които са открили добро и достойнство в един със сигурност грешен и простосмъртен! Защото границата между гладните принципи и заситената меркантилност е толкова тънка, че има нужда от думи, които да ти го напомнят!

Благодаря на всички, които ми пожелаха да остана себе си! Напук на времето и тъжната действителност.  Защото вярата устоява трудно без хора, които да я зареждат. Благодаря ви за ласкавите думи, пресилените оценки. Със сигурност не съм достоен за възхищението, прочетено в много от вашите пожелания. Без съмнение  не съм и най-добрият житейски пример за свят, в който пълните ръце будят уважение, пълното сърце – печално съжаление. Повярвайте ми,  твърде малък съм, за да вдъхновявам. Но съм щастлив, че думите и постъпките ми докосват нечие сърце или мисли!

След  дни като вчерашния осъзнавам, че  човек може да бъде богат без да продава морал или съвест. Богат на приятели, съпричастност и обич!  Обич, която извираше  от всеки поздравителен ред. Така  препълни душата ми,  че ще мога  да греба и връщам с пълни шепи месеци наред!

С приятели като вас  си струва всяка измината стъпка – наивитетът да бъдеш учител в години на бездуховност, усилието да учиш на добро в свят отдавна зачеркнал тази добродетел, да живееш с честността, въпреки  че не носи облаги, да не си мълчиш сред морето от заспали съвести. Годините се трупат без да питат. Няма кратки и леки пътища към земното щастие. Но това не се усеща, когато крачиш с обичащи приятели!

Благодаря ви!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.