Let’s make night to remember (вечерта на раздялата)


164989_191995310957245_784096414_nБал, мощни джипове и луксозни коли, шикозни рокли и елегантни костюми, нестихващ смях и влудяващи емоции, всичко до хоризонта е изпълнено с младост и красота. За щастливите абитуриенти това е балът на живота, за техните родители – мигът, който са чакали още от раждането на децата. Фотоапаратите щракат до пълно изтощение на батериите.

Аз съм от малкото, за които балът е пореден  римейк. Вече загубих броя им. Но всеки е различен и оригинален. Няма как да не прихванеш от  емоцията и настроението. И да усетиш малко тъга – отива си поредният  випуск деца, пораснали пред очите ти. Животът е отнел още няколко години, посипали сняг в косите.

Балното дефиле тръгва от двора на старата гимназия. Красавиците стъпват бавно и трудно на непривичните високи токове . Очите смесват щастливо опиянение и суетен страх от толкова много погледи. Аплодисментите успокояват, те са бурни и искрени. Внимание като към звезди от Холивууд. Десет минути зареждаща слава. Випускъг бавно стъпва надолу. Същите стълби, по които децата са порасвали  ден след ден през последните пет години. В началото всеки е дошъл сам, тази вечер всички слизат заедно. Вярно за последно, но заедно.  Зад гърба остават толкова  споделени мигове и събития. Като предстоящата вечер, в която ще споделят радостта и купона.

Мисля си, че някъде между стъпките на това дефиле  са миговете на раздялата. Тази вечер още сме заедно, утре всеки ще поеме по своя път. Като едно пораснало ято. Дано полетът бъде дълг и силен. Вечерта е разтърсваща, а купонът паметен. Всички поглъщат жадно всяка минута. Това е тяхната нощ, не бива нищо да се пропуска. Загледан в щастието си мисля за отминалото вчера и непознатото утре. Успя ли училището поне да сподели влияние с чалгата, която тази вечер опиянява душите, но утре ще трови зрялото им ежедневие?  Успя ли да покаже дестинациите към, които всеки да тръгне, когато пукне зората?

Сещам се, че това са ненавременни въпроси. Нощта е още толкова тъмна и гореща, никой не бърза за никъде. Утре, когато ежедневието свлече празничните дрехи ще има време за размисли и решителен жребий. Сега са часовете за купон и размазващи емоции. Нали веднъж се завършва! С  тези приятели и в това училище! Струва си нощта на раздялата да се изживее докрай.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.