Младият Литекс пропусна важен урок


litex2012_kamata“You’ll  never  walk alone”  – рефрен, който знае всеки верен фен. Всяка седмица звучи на легендарния „Анфийлд“. Винаги съм се впечатлявал от уникалната подкрепа, която оказват английските фенове (а и не само те) на своите отбори.  Мачовете завършват с бурни, дълго нестихващи аплодисменти, сигурно защото в Англия и по-голямата част от цивилизована Европа се играе за отборната и личната  чест. Дори, когато мачът няма значение.

Ясно, че в нашата шуро-баджанашка родина  трудно ще стигнем до подобен  фенски морал. В спорта, както и в живота, има победи и загуби. Както казваше треньорът на Литекс “sometimes win, sometimes…”. Важно е достойнството и уважението към себе си, противника, честната игра и най-вече феновете. Тогава аплодисментите са повече от заслужени.

В отминалата сряда отидох на стадиона в Ловеч с огромното желание да поднеса моята благодарност към младия отбор на Литекс. За радостта и надеждата, която ми подариха през по-голямата  част от сезона. Мачът завърши с победа на безнадеждно борещия се за оцеляване Локомотив, а победният  гол за столичани падна току преди края.  Да в живота има и загуби, но някой радват, а други обиждат. След последния съдийски сигнал не знаех за какво точно да благодаря.

Нямам никакво намерение да коментирам, защо този мач бе загубен. Любителите на конспирации дълго ме убеждаваха в логичността на развръзката. Въобще не е от  значение дали резултатът е приятелски жест или  следствие от злощастна развръзка. По-важна е темата за достойството и уважението.След  деветнадесет кръга отлично представяне и суперлативи отвсякъде Литекс сякаш спря да играе. В единадесет мача – шест загуби, някой срещу откровено посредствени отбори. С загубата на шансове за купата на България и лига Европа Литекс стана сив и тъжен. Трудно ми е да разбера, къде отиде вдъхновението и удоволствието от играта, която младоците демонстрираха със завладяваща жар.  Мисля си, че доказването е във всеки мач без значение дали е срещу гранд или опашкар. На 18,19,20 години играеш предимно за своето бъдеще, не непременно за купи и отличия. Когато защитаваш своето достойнство успехите не закъсняват. Както се случи през есента.

В ранна футболна възраст честта, и достойнство са достатъчно мотивиращи.  А, да и уважението към публиката. Щом играеш със сърце и хъс, дори в мачове без значение, публиката винаги ще бъде там и ще подкрепя. Ето този урок или Стоичков не преподаде или момчетата пропуснаха. Голям се става бавно и постепенно.

Някъде по-пътя за стадиона е изписан рефрена от футболния химн “You’ll never walk alone”.  Е ловешките фенове не са нито толкова много, нито толкова верни. Но съм убеден, че могат да уважават достойния и да пълнят според силите си стадиона. Надявам де догодина да имат повече поводи  да го покажат. За тогава оставих и част от моите аплодисменти.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Литекс. Запазване в отметки на връзката.