Всичко, което искам е свобода


428530_185774911579285_675619391_nФест 2013 започна. Въпреки съмненията, в последните три възможни дни. Но това едва ли има значение, защото шоуто вече представи своята  първа вечер. През последните години неизменно гледам да съм част от Феста като присъствие и медийно презентиране. Като подкрепа за традицията и усилията да бъдеш  различен. Всеки езиковски фестивал е уникален по своя си начин, но този наистина изглежда различен. Още с факта, че е първият, който се провежда през месец май. Със стремежа  да разчупи шаблона и да вплете повече скечове, танци и конкурси. За съжаление и с малкото живи инструментални изпълнения, които винаги са били емблематични за фестивалната сцена. Но тогава в Езиковата се надсвирваха по няколко рок групи. Днешният дух, като че ли не е групарски.

Първата вечер предложи познатия микс от стилове, актуални и златни хитове, готини български парчета.  Песните бяха по-малко от друг път, но с познатото от последните години качество. Жалко е, че все по-малко езиковци се престрашават да застанат на сцената. А появата на подгответа и деветокласници вече е истинска екзотика. А Нели и Северина май си отиват…

Иначе вечерта си имаше всичко от езиковската фестивална атмосфера. Пълна зала, купонджийско настроение, добра организация и стабилна, но деликатна охрана (без  шумните свирки и грубите крясъци от някой предишни години). Е на мене ми липсваше здравия рок, на мнозина предполагам  чалгата. Само преди няколко дни обяснявах на бивши ученици, че Фестът все още е традиция не пристанала на чалгата. Въпреки модата и актуалните вкусове, сигурно заради респекта  точно към тази традиция. Уви и с цената на някой и друг градус по-малко емоция. Виждал съм тази зала разтърсена и вряща от песен на Слави Трифонов. Макар, че съм я виждал да експлоадира и под акордите на Nirvana, Cranbberies, Metallica, Queen. Та тази взривяваща атмосфера ми липсваше през първата фестивална вечер. На моменти бе тихо и спокойно като на театрален спектакъл. Изключвам, разбира се, дванадесети клас, които си празнуваха шумно и истински,

Дълго време ми липсваше и още нещо – духът на заразяващо приятелство, Усетих го едва на края, когато Нели и голяма част от завършващия випуск изпяха една от страхотните балади на Bon Jovi – Always.

Фестът е като една голяма мечта – да го организираш, да участваш или просто да имаш уникалния шанс да попаднеш в Езиковата, за да го изживееш.  Годините ме научиха, че тази гимназия „не може да живее без мечти и иска да лети високо“. А Фестът е точно такъв полет към мечтите и свободата. Надявам се полетът да продължи още по-уверено през следващите вечери.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.