Нека си спомним за Екзарх Йосиф I между Великден и Гергьовден


Joseph_I_of_Bulgaria

На 5-ти май (1840 г.) е роден Лазар Йовчев. Останал в народната памет  като един от най-ярките духовни водачи на България под  името екзарх Йосиф I. Високо образован (завършил право в Сорбоната) и духовно отдаден на съграждането на нова България. Историята свидетелства за  изключителните му  заслуги за организирането на Българската православна църква, изграждането на десетки храмове и училища. Защитник на българските църковно-национални интереси в разпокъсаните територии на Македония, Беломорска и Одринска Тракия.

Малко повече от година (1876-1877) е Ловчански митрополит. В размирното време след Априлското въстание в ловешкия конак често карат  заловени  четници и революционери. Митрополит Йосиф  непрестанно се застъпва за тях и помага, доколкото сана и порядките в империята позволяват. Развива активна духовна дейност в Ловешко като помага за откриването на много училища и привличане  необходимите учители.

Днес в Ловеч в памет на екзарха са именувани централния площад, където от няколко години се издига и монумент на  духовника и гимназията за чужди езици. За съжаление паметта в сърцата и умовете е доста изтъняла.  Дори в ден като днешния цветята пред  величавата скулптура са повече от оскъдни. Гордея се, че най-доброто ловешко училище носи името на такъв ерудит и духовен водач, но тъгувам, че все още не сме намерили формулата  за заслужената почит към патрона. Ето и тази години залисани между радостта от Възкресението Христово и традиционния български култ към свети Георги Победоносец, пропускаме да уважим рождената дата на българския екзарх. Живеем обърнати към миналото и превръщаме в общоградски празник дните около рождената дата на един твърде спорен немски комунистически функционер (Ернст Телман), а забравяме българина, родолюбеца, духовния водач, патрона!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.