Пак ще се срещнем след 10 години…


920546_10151537620859659_1682444747_oМама му стара, как се нижат тези години! Онзи ден ми напомниха, че са минали още 10. Откакто завърши един от страхотните ми  класове – „Е“ от випуск 2003.  Един мой познат казва, че най-смахнатото в учителската професия е , че не разбираш как остаряваш.  Всеки ден същите млади лица, сякаш времето е спряло. Докато получиш покана за поредните 10 години.  Само, че тези срещи идват не с тъга, а с радост и истинско умиление. Както съботната!

Преди десет години този випуск изживя балната емоция далеч от Ловеч и Езиковата – на Боровец. Затова бе особено трогателна идеята да се събере в старата гимназия и да измине пътя, който следват всички бални  дефилета. Високо на хълма не можеш да бъдеш безразличен  Там всичко събужда спомени и носталгия, съживява приятелства и споделена обич. Апропо, тя обичта се усещаше във всяка дума и жест. Страхотно бе да видиш гордостта, с която тези пораснали момичета и момчета носиха цяла вечер емблемите на Езиковата. Считани за досадни от съвременните питомци. Или невероятната любов, с която престояха почти един учебен  час на своите ученически  чинове. Странно и готино ми беше да застана отново срещу  вече 28-29 годишни млади хора. Изглеждаха почти непроменени, сякаш никога не са напускали тези  чинове. Заредени с духа на Езиковата, топлите спомени и голямото приятелство. Толкова приятно бе да се потопим в спомените и да открием, че всеки помни много и само хубави неща. Завладени от сладка емоция  всички сякаш  не искаме да си тръгнем.

Обичта и благодарността към училището запълваше всяка минута.  Сигурен съм, че тези тръгнали по пътя към успеха млади хора няма да забравят началото. И ще се връщат винаги в своето училище, при своите учители – с благодарност и приятелство. Дадох си сметка, че този випуск е попил дълбоко езиковския  дух и ценности. Пренесъл е през  десетилетието онова невероятно приятелство, което прави  Езиковата  легендарна.

Дълбока благодарност за уважението и разкошната вечер, момичета и момчета от прекрасния „Е“ клас и целия випуск 2003. Мисля си колко неща пропуснах да ви кажа  в съботната вечер, събрала ни след 10 години отново в класната стая. Можех да ви кажа поне това, че срещи като тази връщат вярата в магията на Езиковата и осмислят усилията и себе отдаването да бъдеш учител!

Снощи си припомних едно ваше послание, споделено на гърба на снимка от 2001-ва година: „Знаем, че сме един от многото Ви „Е“ класове, но се надяваме да останем по-трайно (и с хубаво)  във  Вашето съзнание! Благодарим Ви, че ни изтърпяхте“

Е, както се вижда 10 години по-късно не сте напуснали нито съзнанието, нито спомените или емоциите ми. Бих ви „издържал“ отново и то с цялото ми удоволствие и обич!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Пак ще се срещнем след 10 години…

  1. Графът каза:

    Всеки от нас има спомени за училището и особено за учителите си. И в тях не е спестено нищо от онова време.
    Защото училището – това са учителите!
    Ако можех да попитам няколко от Вашите ученици за учителя им зная какво ще ми отговорят!
    С искрено уважение,
    Графът

Коментари са забранени.