Тихо, да не чуят гражданите!


Задължение на общинския съветник е да се ръководи от интересите на гражданите и да работи за тяхното благоденствие. Този текст е част от клетвата, положена от всеки от нас в началото на мандата. Ако перифразирам едно клише съветникът трябва да бъде „слуга“ на гражданите. Затова законодателят е предвидил в Закона за местното самоуправление и местната администрация редица нормативни възможности за публичност и граждански контрол. Като например откритост на заседанията и взиманите решения или правото на граждански питания и достъп до обществена информация. Ще ми се да припомня и факта, че през последните месеци обществото е особено чувствително към мъглата на прехода и забуленото в тайни управление . Улицата и протестите поискаха по-широко гражданско участие в управлението и разширяване правомощията на гражданския контрол върху властта.

На този фон местния общински съвет разигра истински театър на абсурда по време на последното заседание (26.03.2013). Всичко започва с едно гражданско питане. Съвсем по правилника на ловешкия общински съвет и в унисон със закона. В питането г-н Давчо Заверджиев перифразира разпоредбите на чл. 6 от Административно-процесуалния кодекс и задава  лесни (поне на пръв поглед) въпроси. Дали с приемането на общинския бюджет съветниците са упражнили пълномощията си разумно, справедливо и добросъвестно? Колко и какви по-благоприятни за общността мерки са приложили с приетото решение?  Избрал  ли е ОС възможността, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за местната общност?  Съгласно утвърдената практика питането на гражданина бе предложено в първа точка от дневния ред на заседанието.  По надлежният ред  Председателят на ОС бе подготвил и отговор на питането.  Но до истинска дискусия не се стигна. Общинският съвет реши да се скрие на… закрито заседание! Безпрецедентната практика бе предложена от съветника Тихол Тихолов (ГЕРБ) с позоваване на Правилника на съвета и опасенията, че разглеждания въпрос „засяга факти и обстоятелства, чието разгласяване може да накърни доброто име на гражданин“.  Предложението бе гласувано с голямо мнозинство (20 гласа) от почти пълния състав на групата на БСП – Анатолий Иванов, Валентина Митева, Васил Василев, Венцислав Симеонов, Венцислав Хаджиев, Доротея Цанкова, Емилия Ненчева, Пепо Нешев, Пламен Линков, Тихомир Матеев, Цоло Гачев. Към мнозинството се включиха 5-ма съветници от ГЕРБ – Георги Терзиийски, Ирина Генова, Петко Петков, Стефан Стойчев, Тихол Тихолов, групата на ОДС – Пенко Пенков и Николай Недялков, Фатме Моллова (ДПС) и Светолав Иванов (Отечество).  Очевидно всеки от въпросните съветници смята, че отговорът, дали е действал в интерес на общността приемайки бюджета, крие опасност от накърняване доброто му име на гражданин.  Чак да се усъмни човек какво имат да крият съветниците. Текстът на бюджета е публичен, приемането на бюджета е публично, отчетът на бюджета е публичен. Но мотивите за приемането на бюджета са въпрос на тайна и закрито заседание на ОС. Забележителна логика и кристално ясно отношение към прозрачността на местното общинско управление. Разбира се и забележителен отговор към общественото желание за повече контрол върху управлението. Едно е да манипулираш протестите, съвсем друго е да удовлетвориш техните искания.

Малко по-късно същият отбор съветници, пълният състав на БСП в сътрудничество с господин Тихол Тихолов,  извърши второ покушения срещу публичността като не допусна обществено обсъждане на проект за Наредба за публичност и прозрачност на разходите на Община Ловеч. Очевидно преценявайки, че не му е работа на гражданството да определя регламента, по който ще се контролира събирането и разходването на средствата на данъкоплатците.

На тъмно се управлява най-спокойно. То си е навик на социалистическата партия и присъдружните и съветници. Приказките за прозрачност, гражданско участие и справедливост в исканията на улицата са популизъм и предизборни лозунги.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на политика. Запазване в отметки на връзката.