Несбъдната пролет!


Пак е пролет, ама  не ми е пролетно. Днес дори забравих да поздравявам с нейното настъпването. Честно казано не чух и други да поздравяват. Май не е особено цветно в душите.

Като бях малък често чувах старите хора да очакват пролетта с успокоението, че ще се „хванат за зеленото“.  Не ги разбирах. За мен пролетта беше началото  на  дългите топли дни и щурите преживявания. Мечтаех за нея с цялото детско обожание.

После се захванах с професия, за която пролетта е радостен символ. Идва със свободата  на априлска ваканция, слаломира през проядения от празници май и забива купона на финалните учебни дни през юни.

Попаднах в училище, за  което пролетта е повече от емоция. Празник, фест, пиеса, срещи със старите приятели, душата на Езиковата се излива през пролетта. Тази пролет дори носи нов колорит – едно холандско приключение в  междуучилищен обмен и мечтан концерт на Бон Джоуви.

Не, пролетта  не заплашва да ми отнеме нищо от горните удоволствия.  Въпреки това радостта не зарежда очакванията ми. Просто ми омръзна да живея от пролет до пролет и да се залъгвам, че животът ще стане по-хубав, само защото вечерта е топло и светла  дори след  20 часа. Уморих се да живея в очакване на несбъднати пролетни илюзии.  Чак сега започвам да разбирам онези сакрални думи на старците „ да се хванеш за зелено“. Бръснещо нисък полет на мечтите, опрян в хоризонта на оцеляването.

Апропо, тази пролет идва и с поредните избори. А с тях и обещанията за незалязващо слънце и вечно топло бъдеще. Какво пък мечтите са безплатни, дори когато са обречени.

Все пак честита пролет! Нали се хванахме за зелено.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.