Честит юбилей, Жоро!


Днес Жоро Пърликов завърта знаменит юбилей. Няма как подобна годишнина да бъде забравена или пропусната. Не заради броя на годините, а заради изключителната личност на юбиляра. Пътищата ни се срещнаха преди повече от 18 години и оттогава следват една и съща посока . Където и да мине този човек оставя неизличима диря. Например в новата история на Езиковата. Не само заради изключителното му присъствие в развитието на английския език. Най-вече заради дързостта да поиска гимназията да се върне към своите корени. Спомням си далечното време, когато лансира шокиращата идея да потърсим историята си като правоприемник на американския девически колеж. Първото предложение да  честваме годишнина на колежа. И абсурдната реакция на колежка, окачествила предложението му като „монархическо“.  Днес всички се гордеем със старата  история, както мечтаеше Жоро.  Бяхме заедно в създаването на синдикат „Подкрепа“  и в онази уникална  четиридесет дневна битка за честта на учителите. Спомням си как бунтарският дух  на този човек запали огън,  на който се топлеха  душите на стотици ловешки учители. Всъщност, ако стачката имаше душа, тя се наричаше Георги Пърликов. С Жоро сме правили куп синдикални щуротии  (например конфузията, която създадохме изпращайки писмо, че кметът Казанджиев е нежелан в Езиковата, докато не изпълни ангажиментите си към учителите), но трябва да призная, че този  човек  винаги е бил моят пример за битка в полза на хората. Може би, защото неизменно носи простичките оръжия на морала и честността, постигна толкова победи в името на истината, приятелите и колегите. Животът ни  омеси дори в политиката, заедно изкарахме мандат в местния общински съвет. Виждал съм много съветници, но малко бунтари с кауза и уважение към съгражданите.

От Георги Пърликов съм научил и със сигурност ще науча още много. Всеки миг с ерудит от подобно ниво е повече от удоволствие. Но най-ценните уроци бяха тези по свободолюбие. Край  Жоро е невероятно лесно да бъдеш свободен,  да обичаш правдата и да следваш морала.

Духовит и духовен, независим и дълбоко вярващ, строг и човечен – толкова  лица скрити под тази сурова брада. Благодарен съм, че съдбата, времето и юбиляра ми позволиха да опозная всяко от тях. Вярвам, че Господ ще бъде щедър, за да го дари със здраве, същия кураж и неизчерпаем  дух, за да продължи да чертае дълбоките дири, които други  да следват.

Спомням си една страхотна мисъл, която казва, че църквата живее със светците и свещениците, но заразява със своите апостоли. Мисля, че така изглежда и нашия ежедневен живот – има нужда от апостоли, които да вдъхновят и зареждат. Хора, които има за какво да уважаваш,  помниш и следваш.

Честих юбилей, приятелю!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.