Левски – ловешко знаме с мазно петно


Днес е 19-ти февруари. Тази година денят е малко по-различен. 140 години от гибелта на Апостола. Затова ще развеем още по-високо знамето с лика на Левски. Ние в Ловеч имаме самочувствието, че това знаме е наше. Заради революционната столица и спомените, стаени някъде сред  калдъръма на Вароша. Днес  ще забием знамето горе на хисарския хълм и ще преповтаряме заветите на Апостола. Ще припомняме имената на величавите ловчалии, които Левски посвети в свои съратници.  Днешната вечер ще ни събере в различна и тържествена атмосфера в местния драматичен  театър. Най-висшият местен орган, общинският съвет, ще проведе възпоменателно заседание и ще стане на крака в почит на големия революционер и неговите ловешки съратници.

Но сред патетичната риторика ще се прокрадва и частица гузно мълчание. С едно неудобно име – поп Кръстьо. Мазното петно върху ловешкото знаме с лика на Апостола. Сочен с пръст повече от столетие, тиражиран за предател в учебниците от социализма. Изоставен от официалната история. Гузна буца в ловешкото самочувствие от общото минало с Левски. Все още никой историк не е представил неопровержими доказателства за предателството. Казват, че един от хората, които години наред оглавяват Националния комитет „Васил Левски“  признал, че „няма доказателства за предателството, но въпреки всичко го считал за такъв“. Ненавист по навик!

В месеците преди  годишнината  от  кончината  на  Апостола се разрази нова дискусия за вината на поп Кръстьо. Кой ли не се упражни да припомня издайническата му роля. Естествено без документи, ей така от ненавист по навик. Ловеч деликатно замълча, както винаги.

Късно съм роден и не помня поставянето на величавия монумент  на Левски над старата Вароша. Казват, че в началото ръката му сочела към квартала. Зевзеците измислили каламбура, че в жеста се крие обвинението  „Те ме предадоха“.  После преработили скулптурата и прибрали ръката до тялото. Така и с  поп  Кръстьо. Години наред  предпочитаме да мълчим за личността му. Вместо да разровим историята и да търсим истината. За да изчистим паметта на Левски, миналото на Ловеч и може би името на един незаслужено обвинен  човек. Не го ли направим върху знамето с лика на Левски все така ще стои едно мазно петно. Колкото по-високо вдигаме байрака, толкова по-добре ще го виждат и ще ни го напомнят.

Обичам града си и искам да го знаят като революционна столица, достойна за идеалите на Левски. Не като гнездо на предатели.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.