Чаша вино и наздравица за любовта!


Днес видях толкова много разкошни букети в училище. В ръцете на красиви и усмихнати момичета. Обожателите/ките се надпреварваха в оригиналността, за да подарят цветя, шоколади или валентинки. За момент си помислих колко хубаво е, че тези деца почитат Свети Валентин вместо Трифон Зарезан. За предпочитане е да си пиян от любов, отколкото от алкохол. Романтични и щастливи души.

Любовта е обсебия и щастие.  Няма как да обичаш по повод, Тези, които днес отварят сърцата в щедри жестове, са обичали вчера, ще обичат и утре.  Любовта би трябвало да бъде празник всеки ден и минута. Цветята, усмивките, романтиката – ето затова си струва 14-ти февруари.  Денят, който някак си учи младите хора да признават, споделят, уважават  любовта и любимите.

А всъщност всеки  ден  би могъл да бъде 14-ти февруари. Когато става дума за любов няма слънчеви и облачни дни. Любовта е влажна със сълзите и гореща със страстта, слънчева за споделеното щастие и тъмна за интимните спомени. Любовта е празник, който може да се изживее всеки ден. Разказвал съм страхотната история на Хорхе Букай за болния Марк и красивата Елизабет. Обречен младеж, който се влюбил в продавачка от мола. Всеки ден Марк отивал до щанда на момичето с желание да я покани на среща. Но не му достигала смелост и купувал един празен диск. Всеки ден момичето опаковало грижливо диска, но не намирало кураж да го заговори. Един ден Марк успял да пъхне телефонния си номер под  кочана с бележки. Било в петък и Елизабет открила листчето едва  в края на уикенда. Веднага позвънила и попитала за Марк. С разплакан глас майката съобщила, че Марк е починал в неделната вечер. След време открила грижливо подредените дискове в стаята на Марк. Всички до един неразопаковани. Разкъсала обвивката на един от тях и отвътре изпаднала бележка с кратко послание: „Аз съм Елизабет, нова съм в града. Би ли излязал някоя вечер с мен?“. Наистина не е нужно да чакаме 14-ти февруари, за да споделим и покажем любовта си. Понякога е безвъзвратно късно!

Всяка година на 14-ти февруари ме връхлитат въпроси без отговор. Има ли различни любовни превъплъщения? Трябва ли да празнувам само романтичния порив? Имам  ли право на празник, ако не съм безутешно влюбен?  Кога да се порадвам на всекидневната обич – към роднините, приятелите, скъпите хора, които са далеч от мен или децата, с които се срещам всеки ден в училище?Дали Свети Валентин закриля и тези, които обичам просто по човешки? Нямам свои отговори, затова се уповавам на мъдрите думи на Маркес, че не бива да пропускаме  деня, в който да кажем на хората, че ги обичаме.

Не мога да го кажа на всички, които означават нещо за мен. Затова ще вдигна сърдечна наздравица с чаша сгряващо вино. За любовта – без епитети и определения!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.